— Нали не искаш да кажеш, че…?
— Всъщност на самия мен ми трябваше време, докато го приема. Поледра беше много търпелива и упорита. Когато е разбрала, че аз не мога да я приема за моя партньорка като вълк, тя просто е намерила друга форма. Накрая получи това, което искаше.
Той въздъхна.
— Майката на леля Поул е вълк, така ли? — Гарион беше потресен.
— Не, Гарион — отвърна Белгарат тихо, — тя беше жена, много красива жена. Промяната на тялото беше пълна.
— Но… е започнала като вълк?
— И какво от това?
— Но…
Мисълта за това беше шокираща.
— Не позволявай на предразсъдъците ти да вземат връх — каза му Белгарат.
Гарион се бореше с въображението си. Изглеждаше чудовищно.
— Извинявай — каза накрая той, — но независимо какво казваш, това е неестествено.
— Гарион — припомни му старият човек с израз на болка, — абсолютно всичко, което вършим, е неестествено. Да преместваш скали със силата на съзнанието не е най-естественото нещо на земята, ако се замислиш.
— Но това е различно — запротестира Гарион. — Дядо, ти си се оженил за вълчица и вълчицата е родила деца. Как си могъл да го направиш?
Белгарат въздъхна и поклати глава.
— Ти си много упорито момче, Гарион — отбеляза той. — Изглежда никога няма да го разбереш, докато не се научиш от собствения си опит. Нека отидем зад онзи хълм и ще ти покажа как става. Няма нужда да разстройваме останалите от кервана.
— Имате ли нещо против да дойда с вас? — попита Силк, а носът му трептеше от любопитство.
— Може би няма да е лошо — съгласи се Белгарат. — Можеш да завържеш конете. Те се плашат от вълци.
Отдалечиха се от кервана под оловно синьото небе и заобиколиха един нисък, песъчлив хълм.
— Тук е добре! — Белгарат вървеше най-отпред и слезе към плитко мочурище точно до хълма.
То беше покрито със зелена пролетна трева.
— Целият номер е да създадеш в съзнанието си образа на животното — обясни Белгарат, — до последната подробност. Тогава насочваш мисълта си навътре към себе си и се променяш, вмъкваш се в образа.
Гарион се намръщи неразбиращо.
— Много време ще ми отнеме, ако започна да ви го обяснявам с думи — каза Белгарат. — Ето, вижте, гледайте със съзнанието си, освен с очите си.
Неканен, голям сив вълк изведнъж се появи в съзнанието на Гарион. Той ясно виждаше сивата муцуна и сребристия му врат. Тогава почувства енергийната вълна от метаморфозата и чу в съзнанието си дълбок ропот. За миг образът на вълка странно се преплете с лика на самия Белгарат, сякаш и двамата се опитваха да заемат едно и също място в пространството. Тогава Белгарат изчезна и остана само вълкът.
Силк подсвирна с уста и хвърли поглед към стъписаните коне. Белгарат отново се превърна в нормално изглеждащ стар човек в кафява туника и сива мантия с качулка.
— Разбра ли? — попита той Гарион.
— Мисля, че да — отговори Гарион колебливо.
— Опитай! Ще те водя стъпка по стъпка.
Гарион се опита да събере вълка в главата си.
— Не забравяй ноктите на лапите — каза му Белгарат. — Те може да не се виждат добре, но са много важни.
Гарион прибави ноктите.
— Опашката е много малка.
Гарион я поправи.
— Сега е горе-долу добре. Пъхни се вътре!
Гарион вложи цялата си енергия.
— Промени се — каза той.
Сякаш тялото му изведнъж стана някак течно, променяше се, напрягаше се и се вливаше в образа на вълка, който беше в съзнанието му. Когато трансформацията свърши, той седна на задните си крака. Чувстваше се много странно.
— Стани да те погледнем — каза му Белгарат.
Гарион се изправи и застана на четирите си лапи. Опашката му изглеждаше доста необичайно.
— Направил си задните крака малко по-дълги — критично забеляза Белгарат.
Гарион започна да протестира, че това е първият му опит, но от гърлото му излезе само виене и скимтене.
— Престани — изръмжа Белгарат, — звучиш като кученце. Превърни се отново в човек!
Гарион го направи.
— Къде отиват дрехите?
— Те са с нас — отговори Белгарат, — но в същото време и не са. Всъщност е доста трудно да се обясни. Едно време Белдин работеше точно върху това, да разбере — къде отиват дрехите. Той мислеше, че е разбрал, но аз никога не успях да схвана цялата теория. Белдин е малко по-интелигентен от мен и неговите обяснения ми звучат екзотично. Както и да е, когато се върнем в човешкото си тяло, дрехите ни винаги са там, където са били.