— Иди да видиш какво става — нареди тя на момичето и продължи да изследва схемата, която беше нарисувала.
Последваха още един оглушителен гръм и още по-силни крясъци и суетене отвън по коридорите. Това беше невъзможно! Как да се съсредоточи при всичкия този шум? Стана и отиде до вратата ядосано.
Хората бягаха, всъщност направо летяха. В дъното на коридора кралица Лайла се измъкна от апартамента на лейди Поулгара, очите й бяха разширени от ужас, а короната беше почти паднала от главата й.
— Какво става, Ваше Величество? — попита Се’Недра.
— Лейди Поулгара! — каза задъхано кралица Лайла като се препъваше в стремежа си да избяга. — Тя унищожава всичко, което е пред очите й.
— Лейди Поулгара?
Нов силен гръм накара малката кралица да залитне и да се хване ужасена за Се’Недра.
— Моля те, разбери какво не е в ред. Накарай я да спре, преди да е срутила цялата крепост.
— Аз?
— Теб ще те послуша. Тя те обича. Накарай я да спре!
Без да се замисли за възможната опасност, Се’Недра се отправи бързо към апартамента на лейди Поулгара и надникна вътре. Цялото жилище беше опустошено. Мебелите бяха преобърнати, всичко, което висеше по стените, беше изтръгнато, прозорците бяха натрошени и въздухът беше изпълнен с дим. Самата Се’Недра беше избухвала много пъти, но безпорядъкът в стаята на Поулгара беше толкова голям, че преминаваше границите на изкуството да правиш сцени. Приличаше на природно бедствие. Самата лейди Поулгара стоеше по средата на стаята с див поглед и разчорлена коса и проклинаше на различни езици едновременно. В едната си ръка държеше смачкано парче от пергамент, а другата беше вдигната като лапа пред лицето й, леко присвита около нажежено кълбо от енергия, която тя сякаш извличаше от въздуха и подхранваше със собствения си гняв. Принцесата застина от страхопочитание, когато Поулгара поде нова тирада. Страшното проклятие премина през всички регистри на гласа й. И отвъд тях. Когато достигна крайните възможности на гласа си, тя започна да сече въздуха с огнената топка, която държеше в ръка, като маркираше всяко следващо проклятие с шумна експлозия от неуправляема енергия, проблясваща изпод пръстите й като светкавица — за да разтърси всичко, което попаднеше пред очите й. С една тирада от ужасни клетви, Поулгара взриви шест чаени чаши, подредени една до друга, после методично премина с поглед към чинийките, в които те стояха. След това, сякаш й хрумна по-късно, тя взриви масата на трески.
Се’Недра чу сподавена въздишка точно зад гърба си. С пребледняло лице крал Анхег погледна към вратата, после се обърна и избяга.
— Лейди Поулгара — Се’Недра се опита да умилостиви магьосницата, като се стараеше да не влиза в спор с нея, за да ограничи размерите на погрома.
Поулгара строши четири безценни вази, които стояха на полицата на камината с четири отделни експлозии. През прозореца светлата пролетна утрин помръкна, сякаш слънцето внезапно изгасна. Чу се приглушен гръм и Се’Недра се помоли горещо той поне да е естествен.
— Какво всъщност се е случило? — попита принцесата, като се надяваше да въвлече вбесената магьосница в обяснения и да я откъсне от проклятията. Точно те трябваше да бъдат прекъснати по някакъв начин. Изглежда Поулгара изпитваше дълбока нужда да подчертава всяка своя клетва с експлозия.
Магьосницата обаче не й отговори. Вместо това, тя почти захвърли късчето пергамент към Се’Недра, обърна се и разби една мраморна статуя на ситен бял прах. С подивял поглед, потърси нещо друго за чупене, но в опушената стая бяха останали малко здрави неща, които още не беше превърнала в жалки отломки.
— Не! — изкрещя Се’Недра, когато погледът на побеснялата жена попаднаха върху изключителната кристална птичка, която Гарион й беше подарил.
Принцесата знаеше, че Поулгара цени стъклената птица повече от всичко, което притежаваше и се втурна напред, за да предпази деликатния предмет.
— Вземи я! — изсъска Поулгара през зъби. — Махни я от очите ми.
Очите й горяха от потребността да унищожат още нещо. Тя се завъртя и запрати огнената топка през счупения прозорец. Експлозията, която последва, след като кълбото се разби внезапно в мрачния въздух отвън, беше ужасна. Със здраво стиснати юмруци, прибрани до тялото й, Поулгара вдигна изкривеното си от гняв лице и отново започна да проклина. От тъмните черни облаци, които се появиха изведнъж над острова, заблестяха разтърсващи светкавици. Понеже вече не можеше да се задоволи с унищожаването на вещите около себе си, Поулгара насочи гнева си към острова и Морето на ветровете и ги засипа със свистящи пламъци и оглушителни гръмотевици. После енергично вдигна единия юмрук и внезапно го отвори. Поройният дъжд, който предизвика, беше невероятен. Блесналите очи се присвиха и тя вдигна и другия юмрук. Дъждът веднага се превърна в град, големи остри парчета лед, които се разбиваха в скалите, за да изпълнят въздуха с летящи частички и гъста пара.