От този момент нататък, щом Поулгара се покажеше от апартамента си, коридорите на цитаделата на Желязната хватка се опразваха. Заповедите й, обикновено предавани от прислужницата й, бяха вариации на разпореждането, което даде на крал Анхег. Трябваше да открият тримата бегълци и да ги доведат при нея.
През следващите дни първоначалният гняв на Се’Недра премина в раздразнителност, която караше хората да я отбягват, почти толкова, колкото отбягваха и Поулгара. От нея не странеше само деликатната Адара, която понасяше изблиците й съвсем спокойно. Двете прекарваха по-голямата част от времето си седнали в градината към кралските апартаменти, където Се’Недра можеше да даде воля на чувствата си, без да се притеснява, че някой ще я чуе.
Бяха минали пет дни от заминаването на Гарион и останалите, когато Се’Недра осъзна всички последствия от това.
Денят беше топъл, очевидно пролетта настъпваше дори и в такива мрачни места като Рива. Малката полянка в средата на градината се беше раззеленила. Розови, сини, огненочервени цветя се поклащаха в лехите, докато жълтите пчели трудолюбиво пренасяха целувките си от един цвят на друг. Облечена в най-любимата си бледозелена туника, Се’Недра хапеше доста жестоко една безобидна къдрица от косата си и разказваше на търпеливата Адара надълго и нашироко за непостоянството на мъжете.
Беше по средата на следобеда, когато кралица Лайла ги откри.
— О, ето къде сте били — избърбори пълничката малка кралица.
Както винаги, короната й беше малко килната настрани.
— Защо? — отвърна Се’Недра малко нелюбезно.
Кралица Лайла спря и погледна критично към принцесата.
— О, боже — каза тя, — да не сме сърдити днес? На теб пък какъв ти е проблемът, Се’Недра? Държиш се отвратително през последните няколко дни.
Се’Недра улови топлия поглед, който Адара изпрати на кралицата, и това я вбеси още повече. Отговорът й беше хладен.
— Усещането, че съм зарязана, започва да ми става досадно, Ваше Величество — каза тя.
Слънчевото лице на кралица Лайла придоби строго изражение.
— Би ли ни извинила, Адара? — попита тя.
— Разбира се, Ваше Величество — отвърна Адара, като се изправи бързо. — Ще бъда вътре, Се’Недра — каза тя и грациозно напусна градината.
Кралица Лайла изчака, докато момичето се отдалечи достатъчно, за да не чува какво си говорят, после седна на мраморната пейка.
— Ела тук, Се’Недра — каза тя строго. — Знаеш ли, наистина трябва да престанеш да приемаш всичко, което става по света, като лична обида — продължи Лайла. — Това е доста лош навик за една кралица. Това, което са направили Гарион, Белгарат и Келдар, няма нищо общо с теб…
Тя погледна строго Се’Недра.
— Знаеш ли нещо за Пророчеството?
— Чувала съм за него — намуси се принцесата. — Толнедранците не вярват много в такива неща.
— Може би в това е проблемът — рече Лайла. — Искам да ме изслушаш внимателно, Се’Недра. Може и да не вярваш, но ще разбереш.
Кралицата се замисли за момент.
— Пророчеството казва много ясно, че когато кралят на Рива се върне, Торак ще се събуди.
— Торак? Това са глупости. Торак е мъртъв.
— Не ме прекъсвай, скъпа! Пътувала си с тях толкова време и все още не разбираш? За малко момиче, което изглежда умно, ти си забележително несъобразителна.
При тези думи Се’Недра се изчерви.
— Торак е бог, Се’Недра — продължи Лайла. — Той е заспал, не е мъртъв. Той не е умрял при Воу Мимбре, въпреки че много хора предпочитат да си мислят, че е умрял. В момента, в който Гарион е докоснал кълбото, Торак се е разбудил. Не си ли се чудила защо Поулгара толкова е настоявала толкова Задача да носи кълбото на връщане от Рак Ктхол? Гарион би могъл да го носи със същата лекота още тогава.
Се’Недра не се беше замисляла върху това.
— Но ако Гарион го беше докоснал на ангаракска земя, без да има своя меч, Торак можеше да скочи, да тръгне след него веднага и Гарион щеше да бъде убит.
— Убит? — Се’Недра ахна.
— Разбира се, скъпа. За това е всичко. Пророчеството казва, че Торак и кралят на Рива ще се срещнат накрая и от тяхната среща ще се реши съдбата на човечеството.
— Гарион? — възкликна Се’Недра смаяна и невярваща. — Ти сигурно не говориш сериозно?
— Никога през живота си не съм била по-сериозна, дете. Гарион трябва да се бие с Торак до смърт, за да реши съдбата на света. Разбираш ли сега? Ето защо Белгарат, Келдар и Гарион са напуснали внезапно Рива. Те са на път към Малореа, за да може Гарион да се срещне с Торак. Би могъл да вземе армия със себе си, но той е разбрал, че това само ще причини ненужни жертви. Ето защо тримата са тръгнали сами. Сега не мислиш ли, че е време да пораснеш малко?