Се’Недра беше доста унила след разговора с кралица Лайла. Може би за пръв път в своя живот тя се замисли за някой друг повече, отколкото мислеше за себе си. Непрекъснато се тревожеше за Гарион и нощем сънуваше ужасни кошмари за противните неща, които можеха да му се случат.
Сякаш за да направи нещата още по-ужасни, в ушите й непрекъснато звучеше едно бръмчене, което беше направо влудяващо на моменти. Беше нещо като гласове, идващи от много далече, гласове, които трудно можеха да бъдат разбрани. Този бръмчащ звук, съчетан с притесненията й за Гарион я правеше замислена и често раздразнителна. Дори Адара започна да я избягва.
Дразнещият звук в ушите й продължи няколко дни, преди да установи съвсем случайно неговата значимост. Времето на Острова на ветровете никога не ставаше прекалено топло, пък и пролетта беше най-непредвидимият сезон. Силни бури се редуваха една след друга в мрачна последователност, блъскаха се в скалистия бряг и отвратителен дъжд се изсипа над града и над целия остров. Една мрачна дъждовна утрин принцесата седеше в своята стая и гледаше намръщено през прозореца в мократа градина. Огънят, който гореше в камината, изобщо не сгряваше лошото й настроение. Тя въздъхна и в желанието си да прави нещо по-различно, седна пред тоалетната масичка и започна да реши косата си.
Когато погледна отражението си в огледалото, сребърният проблясък на медальона на шията и привлече погледа й. Това беше онзи медальон, който Гарион й даде веднага след рождения й ден. Беше свикнала вече с него, въпреки че фактът, че не може да го махне, все още я вбесяваше от време на време. Без да се замисля, тя спря да се реши и докосна амулета с върха на пръстите си.
„… но ние не можем да предприемем нищо, преди арендите и толнедранците да бъдат напълно мобилизирани.“
Това беше гласът на Родар, краля на Драсния. Се’Недра стана и се обърна бързо, учудена, че пълничкият крал е влязъл в стаята й. Веднага след като отдръпна пръстите си от амулета, гласът заглъхна. Се’Недра се огледа озадачено. Смръщи вежди и докосна отново амулета.
„… Не, не“, каза друг глас. „Не бива да добавяш подправките, преди да е завряло.“
Се’Недра отново отдръпна пръсти от талисмана и гласът изчезна веднага. Сякаш хипнотизирана, тя докосна медальона за трети път.
„… Ти ще оправиш леглото, а аз ще подредя. Трябва да побързаме. Кралицата на Черек може да се върне всеки момент.“
Учудено, принцесата докосваше амулета отново и отново и ушите й направиха едно пътешествие из цитаделата.
„… Огънят е много силен. Тази ютия ще изгори всичко, до което се докосне.“
После тя чу част от приглушен разговор.
„… Какво ще стане, ако някой ни види?“ Беше глас на момиче. „Никой няма да дойде.“ Гласът на младия мъж, който й отвърна, прозвуча прелъстително. „Тук сме на сигурно и уютно място и аз наистина те обичам.“
Се’Недра моментално отдръпна пръстите си от амулета и се изчерви.
В началото сякаш нямаше начин да го контролира, но с всеки следващ експеримент принцесата се учеше да управлява това странно явление. След няколко часа интензивна концентрация тя откри, че може набързо да прослуша всички разговори, които се водят в определена част на цитаделата, докато намери някой, който би я заинтересувал. В процеса на разгадаване на начина, по който действа това странно явление, принцесата успя да научи много тайни, някои много интересни и някои не особено приятни. Знаеше, че би трябвало да изпитва чувство на вина заради тази свръхестествена възможност да подслушва хората, но неизвестно защо не беше гузна.
„Доводите Ви са сериозни, Ваше Величество.“ Беше гласът на Мандорален. „Крал Кородулин е предан на каузата, макар че ще минат няколко седмици, докато успее да събере бойните сили на Арендия. Основната ни грижа трябва да бъде позицията, зад която ще застане императорът. Без легионите позициите ни са доста несигурни.“
„Ран Боруни няма избор в този случай“, заяви Анхег. „Той е обвързан с клаузите на споразуменията от Воу Мимбре.“
Бранд, пазителят на Рива, се прокашля.
„Не мисля, че е толкова просто, Ваше Величество“, каза той тихо с дълбокия си глас. „Според съглашението западните кралства трябва да се отзовават на призивите на краля на Рива, а Белгарион не е тук, за да ги призове.“