„Ние действаме от негово име“, подчерта крал Чо-Хаг.
„Проблемът е, че трябва да убедим Ран Борун в това“, изтъкна Родар. „Познавам толнедранците. Те ще назначат цял батальон от правни експерти, които да работят по споразуменията. Ако Гарион не се срещне с Ран Боруни лице в лице и не му заповяда лично, императорът ще застане на позицията, че не е задължен да се присъедини към нас. Единствено кралят на Рива може да издаде призив за война.“
Се’Недра отдели пръсти от амулета, който висеше на врата й.
В главата й започна да се оформя една идея. Беше вълнуваща идея, но тя не беше съвсем убедена, че ще може да я реализира. Знаеше, че алорните са упорити и че никак не са склонни да приемат нови идеи. Принцесата остави бързо четката настрана, отправи се към една ракла и започна да рови в нея. Не след дълго намери парчето пергамент, което търсеше. Разви го и зачете бързо, докато стигна до пасажа, който я интересуваше. Прочете го внимателно няколко пъти. Той като че ли казваше точно това, което тя очакваше.
Обмисляше идеята през останалата част от деня. Вероятността някой да успее да настигне Гарион и да го спре беше съвсем малка, ако не и невъзможна. Белгарат и принц Келдар бяха прекалено опитни в бягствата, за да се оставят да бъдат хванати. Преследването им беше чиста загуба на време. Тъй като Поулгара все още не беше съвсем на себе си, за да види нещата в тази светлина, отговорността да предприеме някакви действия за намаляване на риска Гарион да влезе в земите на ангараките падаше върху Се’Недра. Това, в което трябваше да убеди сега алорнските крале, беше, че е съвсем логично точно тя да предприеме тези стъпки.
На следващата сутрин все още валеше. Стана рано, за да се подготви. Трябваше, разбира се, да изглежда величествена. Знаеше, че е неотразима в зелено, а златният венец от дъбови листа приличаше достатъчно на корона, за да предаде необходимото послание. Беше доволна, че изчака до сутринта. Беше открила, че е по-лесно да се справяш с мъжете сутрин. Щяха да й се противопоставят в началото и тя искаше да им внуши идеята си, преди да са се събудили напълно. Докато се поглеждаше за последен път във високото огледало в стаята си, тя събра цялата си решителност и прехвърли мислено всичките си аргументи. И най-малкото възражение трябваше да се парира веднага. Настрои се да мисли като имперска принцеса и като взе навития пергамент, се отправи към вратата.
Заседателната зала, в която обикновено се събираха алорнските крале, беше огромна стая, разположена високо в една от кулите на цитаделата. По таваните имаше масивни греди, подът беше застлан с тъмнокафяв килим, а камината в далечния край беше толкова голяма, че човек можете да стои изправен в нея. Кафява драперия покриваше прозорците, докато проливният дъжд навън се блъскаше в солидните камъни на кулата. Стените на стаята бяха покрити с карти, а по огромната маса бяха пръснати свитъци пергамент и халби за бира. Облечен в синята си мантия, с корона на главата, крал Анхег се беше отпуснал в най-близкия стол, рошав и мърляв както винаги. Крал Родар изглеждаше огромен в пурпурната си тога, а останалите крале и генерали бяха облечени в доста обикновени дрехи.
Се’Недра влезе в залата, без да почука, като гледаше с величествен поглед изненаданите мъже, които скочиха на крака, за да почетат присъствието й.
— Ваше Височество — започна крал Родар с внушителен поклон. — Оказвате ни висока чест. Имаше ли…
— Ваше Величество — отвърна тя с лек реверанс, — господа, установих, че се нуждая от вашия съвет по въпроси, които засягат страната.
— Ние всички сме на Ваше разположение, Ваше Височество — отвърна крал Родар с лукав блясък в очите.
— Изглежда, че в отсъствието на крал Белгарион, аз ще трябва да действам от негово име — обяви Се’Недра. — Затова се нуждая от вашия съвет как да продължа по-нататък. Бих искала преминаването на властта в мои ръце да стане колкото е възможно по-плавно.
Всички се втренчиха в нея невярващо. Крал Родар се съвзе пръв.
— Интересно предложение, Ваше Височество — измърмори той учтиво. — Все пак ние имаме други планове. Съществува дългогодишен прецедент за такива случаи. Ние благодарим на Ваше Височество за щедрото предложение все пак.
— Това не беше точно предложение, Ваше Величество — каза Се’Недра. — И всякакви предишни прецеденти се отменят.
Крал Анхег пелтечеше нещо, но Родар беше по-уверен вече. Се’Недра разбра, че закръгленият крал на Драсния щеше да се окаже най-сериозният й противник или най-полезният й съюзник.