— Много бихме се радвали, ако можем да видим документа, който облича Ваше Височество с кралска власт — каза той. — Предполагам, че пергамента, който носите, има връзка с това.
— Наистина е така, Ваше Величество — заяви Се’Недра. — Документът съвсем ясно цитира моите отговорности.
— Ще позволите ли? — попита Родар и протегна ръка. Се’Недра му подаде пергамента и той внимателно го разгъна. — Хм… Ваше Височество, това е Вашият годежен договор. Може би сте искали да донесете друг документ.
— Това, което ви трябва, се съдържа в четвъртия параграф, Ваше Величество.
Родар прочете бързо посочения текст, като се смръщи леко.
— Какво се казва там, Родар? — попита нетърпеливо крал Анхег.
— Интересно — измърмори Родар, като се почеса по ухото.
— Родар — настояваше Анхег, — какво пише там?
Крал Родар си прочисти гърлото и зачете на глас.
— „Решава се крал Белгарион и неговата кралица да управляват заедно и в негово отсъствие тя да поема изцяло задълженията и властта на риванския трон.“
— Дай да вида това! — настоя Анхег и грабна пергамента от ръцете на Родар.
— Това нищо не означава — заяви Бранд. — Тя не е негова кралица все още. Няма да бъде преди сватбата.
— Това е само една формалност, Пазителю — прекъсна го Се’Недра.
— Доста важна формалност бих казал — отвърна той.
— Прецедентът е установен отдавна — каза тя хладно. — Когато един крал умре, следващият по ранг поема задълженията на короната, не е ли така? Дори и да не е имало официална коронация?
— Това е различно — изръмжа Бранд.
— Аз пък не виждам разликата, милорд. Аз бях посочена като съуправител на страната заедно с Белгарион. В негово отсъствие или спешни случаи съм задължена да поема управлението. Това е мое право и задължение. Формалностите може и да почакат, но аз съм кралицата на Рива. Това е волята и намерението на крал Белгарион. Нима ще се противопоставите на своя крал?
— Има нещо вярно в това, което казва, Пазителю на Рива — замисли се графът на Селин. — Документът е съвсем ясен.
— Но вижте това — каза тържествуващо Анхег. — В параграф втори се казва, че ако сватбата не се състои, всички дарове трябва да се върнат. Сватбата не се е състояла.
— Не съм сигурен, че властта е дар, Анхег — подхвърли крал Фулрах. — Не можеш да я дадеш, а после да си я вземеш обратно.
— Няма начин тя да управлява! — заяви Анхег упорито. — Тя не знае нищо за алорните.
— Гарион също знаеше малко в началото — измърмори тихо крал Чо-Хаг. — Би могла да се научи, както и той го направи.
Се’Недра преценяваше много внимателно настроенията им. Болшинството благородници бяха склонни поне да обсъдят предложението й. Само двамата, Бранд и Анхег, с консервативното си мислене се съпротивляваха.
— Ще ви оставя да обсъдите идеята, господа — заяви Се’Недра респектиращо високомерно. — Бих искала да знаете все пак, че разбирам сериозността на ситуацията, пред която е изправен Западът.
Нарочно си придаде вид на очарователно малко момиченце.
— Аз съм само едно младо момиче — призна тя, — непривикнало към сложността на стратегията и тактиката. Никога не бих могла да взема някакво решение без пълната ви подкрепа, господа.
След това се поклони на крал Родар, като избра нарочно него.
— Ваше Величество — каза тя. — Ще очаквам решението ви.
Родар се поклони в отговор с малко тромав жест.
— Ваше Височество! — отвърна той и намигна лукаво.
Се’Недра се оттегли и направо полетя надолу по коридорите към покоите си. Задъхано затвори вратата зад себе си и докосна талисмана си с треперещи пръсти. Премина набързо през няколко случайни разговора, докато откри това, което търсеше.
„…отказвам да участвам в подобен абсурд“ казваше Анхег.
„Анхег, приятелю“, каза Фулрах, кралят на Сендария, с изненадваща твърдост, „ти си мой скъп брат, но не виждаш очевидни неща. Няма ли да бъде по-добре за страната, ако безпристрастно вземем под внимание всички предимства и недостатъци на ситуацията?“
„Алорните никога не биха я последвали“, заяви Анхег. „Това е най-големият недостатък на ситуацията.“
„Но ще последват нас все пак“, каза крал Чо-Хаг тихо. „Тя ще бъде само една фигурантка в крайна сметка, символ на обединението.“