„Подозирам, че Чо-Хаг засегна точно това, което трябва да разгледаме най-внимателно“, настоя крал Родар. „Моите извинения, барон Мандорален, но арендите са доста разединени. Астурия и Мимбре са на ръба на военните действия и един призив от крал Кородулин може да бъде пренебрегнат в северна Арендия, което означава, че рицарите от Мимбре ще трябва да си останат у дома и да се защитават от възможни нападения от страна на астурианците. Трябва да разполагаме с някой, който може да ги на кара да забравят своите караници и да се присъединят към нас. Имаме нужда от стрелците на Астурия и рицарите на Мимбре.“
„За съжаление, трябва да се съглася с Вас, Ваше Величество“, каза Мандорален. „Моята бедна Арендия има нужда от външна намеса, за да се обедини.“
„Се’Недра може да ни е полезна в това по същия начин колкото Гарион“, разсъждаваше Барак. „Не мисля, че някой е очаквал Гарион да стане генерал. Това, което щяхме да направим, е да му сложим една корона и да го оставим да язди начело на армията. От друга страна, арендите стават много сантиментални и романтични, когато става дума за красиви момичета. Годежният договор прави претенциите й полулегитимни. Всичко, което ще направим, е да се държим така, сякаш я приемаме. Ако добавим перспективата за една прекрасна малка война, мисля, че арендите ще застанат зад нас.“
„Основното, което трябва да вземем предвид все пак“, подчерта крал Родар, „е влиянието, което тя ще има в Толнедра. Ран Боруни я обича безумно и е възможно да се съгласи да й заеме своите легиони, поне някои от тях, което няма да направи никога, ако го помолим ние. Той ще разбере политическото предимство на факта, че тя получава властта. Ние наистина се нуждаем от тези легиони. Аз лично не харесвам толнедранците, но легионите са най-подходящата сила на света. Ще подвия коляно пред Се’Недра, ако трябва да го направя, за да получа легионите. Нека да си поиграе на кралица, щом иска…“
Се’Недра се усмихна. Нещата вървяха дори по-добре, отколкото беше очаквала. В крайна сметка беше доволна от себе си и докато седеше пред тоалетката, започна да реши косата си, като си тананикаше тихичко през цялото време.
ГЛАВА 23
Делбан, майсторът на доспехи, беше груб, плешив мъж с широки рамене, покрити с мазоли ръце и прошарена брада. Той беше майстор, творец и не се съобразяваше с никого. Се’Недра смяташе, че има отвратителен характер.
— Не правя доспехи за жени! — беше първоначалната му реакция на молбата й, когато влезе в работилницата му, придружена от Дурник, ковача.
След това й обърна гръб и заудря шумно по един лист нажежена стомана. Трябваше им повече от час, за да го убедят да обмисли идеята. Жега бликаше от тлеещата пещ, а червените тухлени стени сякаш я отразяваха и засилваха. Се’Недра установи, че се поти обилно. Тя беше направила няколко скици на това, което щеше да бъде подходящо за нея. В крайна сметка смяташе, че ще изглежда доста добре, но Делбан се изсмя дрезгаво, като ги видя.
— Кое е толкова забавно? — попита тя настоятелно.
— В това ще се чувстваш като костенурка — отвърна той. — Няма да можеш да се движиш.
— Тези скици са само, за да ти дадат идея какво точно искам — каза му тя като се опитваше да овладее раздразнението си.
— Бъди добро момиче и занеси това на някой шивач — предложи й той. — Аз работя със стомана, а не с брокат или сатен. Доспехи като тези, които си нарисувала, ще бъдат съвсем безполезни и ще бъдат толкова неудобни, че няма да можеш изобщо да ги носиш.
— Промени ги тогава! — процеди тя през зъби.
Той се загледа отново в скиците, после нарочно смачка рисунките й и ги захвърли в ъгъла.
— Глупости!
Се’Недра овладя желанието си да се разкрещи. Вдигна рисунките.
— Какво им е? — настоя тя.
— Това е прекалено много тук — каза той, като сложи дебелия си пръст върху рамото, изобразено на рисунката. — Няма да можеш да вдигнеш оръжието си. Тук също. — Посочи отвора за ръцете на нагръдника, който беше нарисувала. — Ако го направя толкова стегнато, ръцете ти ще стърчат право напред. Няма да можеш даже носа си да почешеш. И докато все още говорим за това, откъде изобщо ти хрумна тази идея? Ризница ли искаш или нагръдник? Не можеш да имаш и двете.
— Защо?
— Тежестта. Няма да можеш да носиш всичко това.
— Направи го по-леко тогава. Можеш ли?
— Мога да направя доспехите като паяжина, ако искаш, но за какво ще ти послужат, тогава? Няма да е трудно да бъдат промушени дори с тъп нож.