Выбрать главу

— Трябваше да я доведеш точно при мен, нали?

— Всички казват, че си най-добрият — отвърна меко Дурник.

— Само малко, Делбан! — настояваше Се’Недра.

Делбан се предаде.

— Добре — изръмжа той, докато посягаше към чука. — Готов съм на всичко, за да се махнеш от работилницата ми, само не знам колко да… — каза той и придружи думите си с красноречив жест.

— Оставям се в ръцете на твоя вкус, Делбан. — Принцесата се усмихна и го потупа по бузата. — Какво ще кажеш за утре сутринта?

На следващата сутрин, когато се огледа внимателно в огледалото, Се’Недра реши, че доспехите са перфектни.

— Е, какво мислиш, Адара? — попита тя приятелката си.

— Добре изглеждат, Се’Недра — отвърна високото момиче малко неуверено.

— Изглеждат точно, както трябва — каза Се’Недра щастливо, като се обърна така, че синята наметка, завързана за раменете на нагръдника, се развяваше артистично. Лъскавата ризница, която носеше под нагръдника, стигаше до коленете й и до китките. Набедрениците, които покриваха прасците й и налакътниците, бяха инкрустирани с месинг. Делбан категорично беше отказал да използва за тази цел злато. Се’Недра призна пред себе си, че доспехите й убиваха малко, въпреки дебелата ленена риза, която носеше, но тя беше готова да понесе това. Замахна с меча си, като наблюдаваше внимателно ефекта в огледалото.

— Държиш го неправилно, Се’Недра — каза учтиво Адара.

— Покажи ми! — Се’Недра и подаде меча си.

Адара взе оръжието и го хвана здраво, с насочено надолу острие. Изглеждаше като човек, който много добре знае какво прави.

— Къде се научи на това? — попита я Се’Недра.

— Учиха ни — отвърна Адара, докато и подаваше обратно меча. — Това е традиция при нас.

— Помогни ми да си сложа щита.

Двете заедно успяха да облекат принцесата в цялото й бойно снаряжение.

— А как изобщо успяваш да не си оплетеш краката в това? — попита Се’Недра, като се суетеше около дългата ножница, която висеше на кръста й.

— Хвани дръжката! — посъветва я Адара. — Искаш ли да дойда с теб?

Се’Недра обмисли предложението й, докато си оправяше косата и наместваше украсения с перо шлем по удобно на главата си.

— Мисля, че не — каза тя с нежелание. — Предполагам, че трябва да се изправя пред тях сама. Наистина ли изглеждам добре?

— Ще се справиш — увери я Адара.

Внезапна мисъл премина през главата на принцесата.

— Ами ако ми се изсмеят? — попита тя изплашено.

— Би могла да извадиш меча си срещу тях, предполагам — отвърна сериозно Адара.

— Подиграваш ли ми се, Адара?

— Разбира се, че не, принцесо. — отвърна Адара с напълно сериозно изражение.

Когато стигна до вратата на заседателната зала, Се’Недра си пое дълбоко дъх и влезе, отново без да почука. Почукването би било неподходящо, все едно се съмняваше в правото си да влезе.

— Е, господа? — обърна се тя към събралите се крале и генерали, като застана в центъра на стаята така, че всички да могат да я виждат.

Крал Родар се изправи учтиво.

— Ваше Височество — поздрави я той с поклон. — Чудехме се защо ви няма. Но сега причината е съвсем очевидна.

— Одобрявате ли? — не можа да се въздържи тя. Завъртя се, за да могат да огледат добре доспехите й. Крал Родар я погледна замислено.

— Впечатляващо е, не мислите ли? — попита той останалите. — Подходящите промени на подходящото място. Всички аренди ще се тълпят след нея, а толнедранците, е, май ще трябва да се погрижим за толнедранците.

Крал Анхег изглеждаше като човек, който преживява сериозна вътрешна борба.

— Защо имам усещането, че ме притискат за нещо? — оплака се той. — Самата мисъл за това кара кръвта ми да изстине, но не мога да измисля разумни аргументи против.

Той разглеждаше Се’Недра с любопитство.

— Изобщо не изглежда зле, нали? — отстъпи той неохотно. — Абсолютно неестествено е, разбира се, но доспехите са доста ефектни… Може дори да се окаже добра идея.

— Изключително съм щастлива, че получих Вашето одобрение, Ваше Величество — Се’Недра почти се разтопи от учтивост.

Опита се да направи реверанс, но доспехите й не позволяваха. Засмя се безпомощно и запримигва срещу строгия на вид крал на Черек.

— Не прави това, Се’Недра — каза и той с раздразнение. — И без друго си имам достатъчно проблеми.

Погледна я почти гневно.