Се’Недра избухна в смях.
През следващите дни няколко души напуснаха Рива и заминаха да изпълняват важни мисии. Барак отплува на север към Вал Алорн, за да присъства на подготовката на черекската флота. Мандорален замина за Воу Мимбре, за да докладва на крал Кородулин. Буйният млад Лелдорин, който получи прошка по молба на Гарион, взе един кораб и се отправи към Астурия, за да подготви нещата там. Хетар, Релг и полковник Брендиг отпътуваха към Камаар, където щяха да се разделят и всеки щеше да се върне у дома, за да се погрижи за последния етап от подготовката. Събитията, които винаги следваха своя собствен ход, сякаш се раздвижиха и забързаха, когато Западът неумолимо се готвеше за война.
ГЛАВА 24
Много скоро принцеса Се’Недра откри, че алорните са изненадващо емоционални хора. Още от самото начало тя трябваше да изостави стереотипното толнедранско мнение, според което хората от тази северна раса бяха диваци, преживяващи като плячкосват цивилизованите страни. Вместо това Се’Недра откри, че те са изключително мъдри хора, способни понякога на изключително деликатни чувства.
Нямаше нищо деликатно обаче в унищожителния гняв на крал Анхег, когато няколко дни по-късно той връхлетя в заседателната зала с изпъкнали от ярост очи и пламнало лице.
— Имаш ли представа какво направи? — изрева той на Се’Недра.
— На кого, Ваше Величество? — отвърна тя спокойно.
— На Черек! — извика той, а накривената му корона се плъзна над едното ухо. — Тази малка игра, която играеш, даде брилянтната идея на жена ми, че тя ще управлява страната, докато ме няма.
— Тя е Ваша жена, крал Анхег — подчерта хладно Се’Недра. — Няма нищо по-естествено от това тя да се грижи за кралството във Ваше отсъствие.
— Да се грижи? — почти извика той. — С какво? Та Ислена няма капка мозък в главата си. Между ушите й няма нищо друго освен въздух.
— Защо сте се оженил за нея тогава?
— Със сигурност не заради ума й.
— Може пък да те изненада, Анхег — допусна крал Родар с доста замислено изражение.
— Единственото, което може да ме изненада, е да намеря все пак нещо останало, когато се върна — отговори сърдито Анхег, като се сгромоляса в един от столовете. — И нищо не мога да направя, за да я спра. Каквото и да казвам, тя ще окупира престола, веднага щом тръгна. Ще бъде истинско нещастие. Жените не разбират нищо от политика. Те имат прекалено малко мозък за това.
— Опасявам се, че това твое изказване няма да се приеме добре в тази компания, Анхег.
Крал Родар се засмя, като погледна към Поулгара. Едната й вежда се беше повдигнала при последните думи на Анхег.
— О, извинявай Поулгара — измънка Анхег объркано. — Нямах предвид теб, разбира се. Аз дори не те възприемам като жена.
— Не бих продължил, Анхег — посъветва го крал Родар. — Вече наговори достатъчно глупости за един ден.
— Няма нищо, Родар — каза Поулгара с леден тон. — Намирам забележките на краля на Черек за изключително интересни.
Анхег премигна.
— Наистина не мога да те разбера, приятелю — каза на Анхег крал Родар. — Ти получи най-доброто възпитание на север. Изучава изкуство, поезия, история и философия, но по този единствен предмет си остана сляп като неграмотен селянин. Какво толкова те притеснява в идеята за жена с власт?
— Това е… това е ненормално — избърбори Анхег. — Жените не са създадени, за да управляват. Самата идея нарушава реда на нещата.
— Не съм убедена, че ще стигнем донякъде с този спор — отбеляза Поулгара. — Господа, ако ни извините, ние с Нейно Величество все още не сме приключили с подготовката.
Тя стана и изведе Се’Недра от заседателната зала.
— Много лесно се пали, нали? — каза Се’Недра, докато вървяха по коридорите на цитаделата към апартамента на лейди Поулгара.
— Склонен е към преиграване понякога — отвърна Поулгара. — Тези негови изблици не винаги са искрени. Понякога се държи така само защото хората очакват подобно поведение от него.
Тя се намръщи леко.
— Той е прав за едно нещо. Ислена няма необходимите качества, за да управлява. Мисля, че трябва да проведем един разговор с нея. И с останалите дами също.
Отвори вратата на своя апартамент и двете потънаха вътре. По-голямата част от пораженията, предизвикани от необуздания гняв на Поулгара, бяха заличени и по стените бяха останали само няколко следи от обгаряния, свидетелстващи за силата на гнева й. Тя седна до масата и извади отново писмото от кралица Порен от Драсния, което беше пристигнало тази сутрин.