„Е, върви много добре“, чу тя гласа на Барак, след като най-после откри разговора, който искаше да чуе. „Флотата е готова да напусне Вал Алорн, а кралица Порен е наредила на копиеносците на Драсния да се съберат южно от Боктор. Мобилизацията е почти на привършване. Но въпреки това смятам, че имаме известни проблеми. Граф Карел, тук до мен, току-що се е върнал от Тул Марду. Предали са му всички новини от северния Ктхол Мургос, така че той може да ни даде достоверна информация за ситуацията там.“
Крал Родар прочисти гърлото си.
„Граф Карел е високопоставен член на разузнавателните служби“, каза той вместо въведение. „Винаги съм намирал, че докладите му са изключително достоверни.“
„Ваше Величество е много мил“, отвърна един непознат глас.
„Тръгнали ли са южните мурги на север?“, попита крал Анхег.
„Дори нещо повече, Ваше Величество“, отвърна Карел. „Всички сведения, които имам, свидетелстват, че походът на север е почти завършен. Има повече от четири милиона воини, които са разположили лагера си в подножието на Рак Госка.“
„Какво?“, възкликна Анхег.
„Изглежда Таур Ургас е започнал похода някъде през март миналата година“, каза му драснианецът.
„През зимата?“
„Така изглежда, Ваше Величество.“
„Допускам, че това му е коствало част от хората“, каза крал Чо-Хаг.
„Около сто хиляди души, Ваше Величество“, уточни Карел. „Но човешкият живот никога не е имал стойност за Таур Ургас.“
„Това променя всичко, Родар“, каза Анхег. „Винаги сме смятали, че предимството ни ще е във времето, което ще им е необходимо за този поход. Загубихме го.“
„За нещастие има и още неща, Ваше Величество“, продължи Карел. „Западните малореи започнаха да пристигат в Тул Зелик. Техният брой не е така внушителен все още, но няколко хиляди пристигат всеки ден.“
„Трябва да преустановим това колкото е възможно по-бързо“, изрева Анхег. „Родар, можеш ли да стигнеш с инженерите си до източния склон за един месец? Аз ще изпратя една флота в устието на река Марду. Трябва да пуснем наши кораби в източно море веднага. Ако не предприемем нещо, Закат и малореите ще ни превъзхождат числено.“
„Ще уведомя Порен веднага“ — съгласи се Родар.
„Съществува минимална възможност за разделение на висшите ешелони на врага“, продължи Карел. „Таур Ургас се държи така, сякаш е единствения възможен предводител на ангаракските армии. В момента численото превъзходство е на негова страна. Но може нещата да се променят, ако малореите успеят да прехвърлят достатъчно голяма армия. Носят се слухове, че Закат се кани да оспорва водачеството на Таур Ургас, но не се чувства уверен да се захване с това в присъствието на четири милиона мурги.“
„Да се опитаме да задържим нещата така“, каза Родар. „Таур Ургас е един безумец, а лудите хора правят грешки. Чувал съм страшни неща за Закат и изобщо не бих искал да се изправя лице в лице с него на бойното поле.“
Крал Чо-Хаг заговори жлъчно:
„Дори и при това положение, ще ни се наложи да се сражаваме при съотношение двама срещу един и то не в наша полза, така че предполагам, ще трябва да убедим арендите и толнедранците да се присъединят към нас.“
„Много гаден начин да започнеш една война, Родар“, контрира го Анхег.
„Ще се наложи да приспособим тактиката си към обстоятелствата“, отвърна Родар. „Трябва да избягваме откритата битка колкото може по-дълго, за да запазим хората.“
„Мислех, че изобщо не става въпрос да влизаме в битка“, противопостави се Барак. „Пък и Белгарат каза, че това, което му е необходимо, е отвличане на вниманието.“
„Ситуацията се промени, Барак“, заяви крал Родар. „Не предполагахме, че южните мурги или малореите ще успеят да се придвижат на мястото на битката толкова бързо. Сега се налага да направим нещо повече от няколко бързи и кратки атаки. Ангараците разполагат с достатъчно хора, за да пренебрегнат незначителните атаки и нападенията на стрелците. Ако не нанесем силен удар, при това много скоро, те ще завземат цялата източна половина на континента.“
„Белгарат не понася да променяме плановете без негово съгласие“, напомни Анхег на Барак.
„Белгарат не е тук и не знае какво става. Ако не вземем решение бързо, той, Белгарион и Келдар няма да имат никакъв шанс да стигнат да желаното място.“