Огромният рицар помаха за поздрав и пришпори коня си през разпенените вълни, а сребристосиньото знаме на върха на пиката му се ветрееше над главата му. Корабът се килна настрани, когато Барак завъртя руля. Разделени от стотина ярда разстояние от разпенения прибой, корабът и ездачът стояха един към друг.
Беше момент, който Се’Недра щеше да помни през целия си живот, един-единствен образ, толкова перфектен, че се запечата завинаги в паметта й. Огромният кораб се носеше по вълните, гонен от вятъра, като режеше искрящата синя вода, а белите му платна плющяха. Мощният боен кон потропваше с копита в морската пяна на брега и изпод краката му излизаха пръски. Запечатани в този безкраен момент, кораб и ездач продължиха напред под топлото пролетно слънце към един обрасъл с дървета нос, на около една миля разстояние. Се’Недра ликуваше на носа на кораба, с коси развети от вятъра като знаме. От другата страна на носа имаше закътан залив, а навътре, далеч от брега, беше разположен лагерът на сендарската армия — дълги редици от сиво-кафяви палатки, подредени една зад друга. Барак завъртя отново руля и платната се развяха, когато корабът акостира в залива, следван от черекската флота.
— Хей, Мандорален! — извика Барак, когато въжетата на котвата запяха, а желязната тежест потъна в кристалната вода и се отправи към пясъчното дъно.
— Господарю Барак — извика в отговор Мандорален. — Добре дошъл в Арендия! Лорд Брендиг е подготвил едно съоръжение, за да улесни слизането ви на брега.
Той посочи стотина сендарски войници, които избутваха с колове цяла редица огромни салове и ги подреждаха така, че да образуват дълъг плуващ кей, който свързваше кораба и залива, Барак се засмя.
— Можеш да си сигурен, че един сендар винаги ще измисли нещо практично.
— Може ли вече да слизаме на брега? — попита Родар изтощено, като се измъкна от кабината си.
Родар не беше добър моряк и голямото му кръгло лице имаше бледозелен оттенък. Изглеждаше направо комично с ризница и шлем на главата, а следите от морската болест по лицето му сриваха цялото му достойнство. Независимо от външния му вид, който съвсем не беше подходящ за пълководец, останалите крале бяха започнали да се вслушват в неговата мъдрост. Закръглената му фигура криеше гениални мисли за цялостната стратегия и това караше всички останали да се обръщат към него и да приемат негласното му водачество.
Една малка рибарска лодка, която изпълняваше функциите на ферибот, спря до кораба на Барак почти веднага щом котвите бяха пуснати и кралете, техните генерали и съветници бяха откарани до брега за по-малко от половин час.
— Мисля, че съм гладен — обяви Родар, след като стъпи на твърда земя.
Анхег се засмя:
— Мисля, че ти си роден гладен.
Крал Анхег носеше ризница и широк колан за меча си. Грубите му черти не изглеждаха толкова неуместно, когато беше въоръжен.
— Не можех да ям цели два дни, Анхег — изстена Родар. — Горкият ми стомах е започнал да си мисли, че съм го изоставил.
— Храната е приготвена, Ваше Величество — увери го Мандорален. — Нашите астуриански братя са доставили огромен брой кралски сърни, макар че изпитвам известни съмнения доколко са ги осигурили по легален начин, но реших да не се задълбочавам много в това.
Някой, който стоеше в групата зад Мандорален, се засмя и Се’Недра погледна красивия млад мъж с червеникаво-златиста коса и огромен лък, преметнат през рамото на зелената му жилетка. Се’Недра не беше имала възможност да опознае добре Лелдорин от Уилдантор, докато бяха в Рива. Знаеше обаче, че е най-близкият приятел на Гарион и смяташе, че е изключително важно да спечели доверието му. Нямаше да бъде много трудно, реши тя, като се загледа в откритото му, почти невинно лице. Той й отвърна с директен поглед, който беше достатъчен на принцесата, за да разбере, че зад него се крие много искреност и съвсем малко разум.
— Получихме новини от Белгарат — обърна се Барак към Мандорален и младия астурианец.
— Къде са те? — попита нетърпеливо Лелдорин.
— В Боктор — отвърна крал Родар, чието лице продължаваше да е леко позеленяло от морската болест. — По неизвестни за мен причини жена ми ги е пуснала да преминат. Предполагам, че вече са някъде в Гар ог Надрак.
Очите на Лелдорин светнаха.
— Може би ако побързам, ще успея да ги настигна — каза той нетърпеливо като вече се оглеждаше наоколо за коня си.