— Това са хиляда и петстотин левги, Лелдорин — подчерта Барак.
— О… — Лелдорин изглеждаше малко разочарован. — Предполагам, че си прав. Ще бъде много трудно да ги настигнем, нали?
Барак кимна.
След това русото момиче мимбрата, Ариана, пристъпи напред и цялото й сърце беше изложено на показ в очите й.
— Милорд! — рече тя на Лелдорин и Се’Недра изведнъж се сети, че те бяха женени, поне формално погледнато. — Вашето отсъствие ми причини голяма болка.
Лелдорин беше заслепен от обичта й.
— Моя Ариана! — той почти се задави. — Кълна се, че никога вече няма да те оставям.
Хвана ръцете й в своите и я погледна в очите с обожание. Погледът, с който тя му отвърна беше изпълнен със същата любов и по същия начин, лишен от разум. Се’Недра потрепери вътрешно от потенциалната разрушителна сила, която се съдържаше в погледите, които двамата влюбени си размениха.
— Грижа ли го е някой, че аз умирам от глад? — намеси се Родар.
Угощението стана на дълги маси, подредени под весело украсените павилиони на брега, недалече от крепостта. Масата буквално стенеше под тежестта на печения дивеч. Храната беше достатъчно да задоволи дори огромния апетит на крал Родар. След като приключиха с яденето, се отдадоха на разговори край трапезата.
— Вашият син, лорд Хетар, ни информира, че алгарските кланове се събират в крепостта, Ваше Величество — съобщи Мандорален на крал Чо-Хаг.
Чо-Хаг кимна.
— А ние получихме съобщение от улгоса Релг — добави полковник Брендиг. — Той е събрал малка армия от хората от пещерите. Ще ни чакат в алгарската част на планините. Той казва, че вие познавате мястото.
Барак изсумтя.
— Улгосите понякога създават проблеми. Те се страхуват от открити места, а дневната светлина вреди на очите им, но пък виждат като котки в тъмнината. Това може да се окаже полезно в даден момент.
— Релг изпрати ли някакво… лично съобщение? — попита Тайба с малко притеснен глас.
Сендарът извади внимателно едно парче сгънат пергамент от туниката си и й го подаде. Тя го взе безпомощно, разгърна го и започна да го върти в ръцете си.
— Какво има, Тайба? — попита тихо Адара.
— Той знае, че не мога да чета — запротестира Тайба, като притискаше хартията до гърдите си.
— Аз ще ти го прочета — предложи Адара.
— Но, то може да е прекалено… ами… лично — възрази Тайба.
— Обещавам ти, че няма да слушам — каза Адара без следа от ирония.
Се’Недра прикри с ръка собствената си усмивка. Всепроникващият и съвсем директен ум на Адара беше едно от качествата, които най-много харесваше у нея. Се’Недра почувства множество погледи върху себе си — тя знаеше, че я наблюдават с огромно любопитство аренди, астурианци и мимбрати. Особено Лелдорин — сякаш не можеше да откъсне очи от нея. Красивият млад мъж седеше съвсем близо до русокосата мимбрата и открито зяпаше Се’Недра дори когато, може би несъзнателно, държеше ръката на Ариана. Се’Недра се изнервяше малко от погледа му. За своя изненада тя откри, че би искала да получи одобрението на този доста глуповат млад мъж.
— Кажи ми — обърна се тя направо към него — какво е мнението тук, в Астурия, относно кампанията, имам предвид?
Погледът на Лелдорин потъмня.
— Не много ентусиазирано в по-голямата си част, Ваше Величество — отвърна той. — Опасявам се, че съществува подозрение, че това може да се окаже някакъв заговор на мимбратите.
— Но това е абсурдно! — заяви Се’Недра.
Лелдорин сви рамене.
— Моите сънародници мислят по този начин. Онези, които не смятат, че това е заговор, мислят, че всички мимбратски рицари трябва да се присъединят в този кръстоносен поход срещу Изтока. Това създава известни очаквания в някои райони.
Мандорален въздъхна.
— Същото мнение битува и в някои части на Мимбре — каза той. — Ние сме едно нещастно разединено кралство, а старите омрази и подозрения умират трудно.
Се’Недра изведнъж се вцепени. Не беше очаквала подобно нещо. Крал Родар каза съвсем ясно, че е абсолютно необходимо арендите да се присъединят към армията им, а сега идиотската омраза и подозрение между Мимбре и Астурия щяха да провалят целия план. Тя безпомощно се обърна към Поулгара.
Магьосницата обаче изглеждаше необезпокоена от новината, че арендите не са склонни да се присъединят.
— Кажи ми, Лелдорин — каза тя спокойно, — можеш ли да събереш няколко от твоите най-неподозрителни приятели на едно място, някое сигурно място, където няма да се страхуват, че им подготвяме засада?