— Какво си си наумила, лейди Поулгара? — попита крал Родар и я погледна с объркан поглед.
— Трябва някой да поговори с тях — отвърна Поулгара. — Някой много специален имам предвид.
Обърна се отново към Лелдорин:
— Няма нужда от огромна тълпа, поне на първо време. Четиридесет — петдесет души са достатъчни. И нито един, който да е категорично против каузата ни.
— Ще ги събера веднага, лейди Поулгара — заяви Лелдорин и скочи ентусиазирано на крака.
— Вече е много късно, Лелдорин — отбеляза тя, като погледна слънцето, което се скриваше зад хоризонта.
— Колкото по-рано започна, толкова по-бързо ще ги събера — каза разпалено Лелдорин. — Ако приятелството и кръвната връзка имат някаква сила, няма да се проваля.
Той се поклони на Се’Недра.
— Ваше Величество! — рече младият мъж, сякаш за сбогом и изтича към мястото, където беше вързан конят му.
Ариана въздъхна и се загледа след потеглящия млад ентусиаст.
— Винаги ли е такъв? — попита Се’Недра любопитно.
Момичето мимбрата кимна.
— Винаги — призна тя. — Мисълта и действието са едно цяло при него. Страхувам се, че той няма никаква представа за значението на думата „размисъл“. Всичко това допринася за чара му, но трябва да призная, че понякога въздейства объркващо.
— Мога да си представя — съгласи се Се’Недра.
По-късно, когато принцесата и Поулгара останаха сами в палатката си, Се’Недра се обърна с разсеян поглед към лелята на Гарион.
— Какво ще правим? — попита тя.
— Не ние, Се’Недра. Ти. Ти ще трябва да поговориш с тях.
— Не съм много добра в публичните речи, лейди Поулгара — призна принцесата с пресъхнала уста. — Тълпите ме плашат и езикът ми се оплита.
— Ще го преодолееш, скъпа — увери я Поулгара. Погледна я развеселено. — Ти беше тази, която искаше да предвожда армия, спомняш ли си? Наистина ли си мислеше, че всичко, което трябва да направиш, е да облечеш доспехите, да яхнеш коня, да извикаш „следвайте ме“ и че целият свят ще тръгне след теб?
— Ами…
— Прекара толкова много време в изучаване на историята, а пропусна единственото нещо, което трябва да знаят великите водачи? Трябва да си била много разсеяна, Се’Недра.
Се’Недра се втренчи в нея, в очите й бавно се надигаше нарастващ ужас.
— Не е нужно толкова много, за да поведеш една армия, скъпа. Не е нужно да се брилянтна. Не е нужно да си войн. Дори не е нужно каузата ти да бъде велика и благородна. Всичко, което трябва да владееш до съвършенство, е красноречието.
— Не мога да направя това, лейди Поулгара.
— Трябваше да помислиш по-рано, Се’Недра. Сега е твърде късно да се връщаш назад. Родар ще командва армията и ще се грижи за всички подробности, но ти си тази, която трябва да ги накара да те последват.
— Нямам и най-малката представа какво да им кажа — възрази Се’Недра.
— Всичко ще си дойде на мястото, скъпа. Ти вярваш в това, което правим, нали?
— Разбира се, но…
— Ти реши да направиш това, Се’Недра. Реши го съвсем сама. И след като си стигнала дотук, съвсем спокойно можеш да стигнеш до края.
— Моля те, лейди Поулгара — почти проплака Се’Недра. — Публичните речи предизвикват гадене в стомаха ми. Ще повърна.
— Случва се понякога — отбеляза Поулгара спокойно. — Просто се опитай да не го правиш пред очите на всички.
Три дни по-късно принцесата, Поулгара и алорнските крале се отправиха на пътешествие към руините на град Воу Астур в дълбините на мълчаливите арендски гори. Се’Недра яздеше през огрените от слънцето дървета в състояние, което граничеше с паниката. Независимо от всички аргументи, лейди Поулгара остана непреклонна. Сълзите не я трогнаха, дори истерията не доведе до успех. Принцесата беше болезнено убедена, че дори и да умираше, Поулгара щеше да я изправи пред чакащата тълпа и щеше да я накара да мине през това изпитание. С усещането за пълна безпомощност, тя яздеше към срещата със съдбата.
Подобно на Воу Вейкюн, Воу Астур беше опустошен през мрачните векове на арендската гражданска война. Срутените камъни бяха покрити със зелен мъх и лежаха под сенките на огромните дървета, които сякаш страдаха за честта, гордостта и мъката на Астурия. Лелдорин чакаше, а с него имаше още петдесетина пищно облечени млади благородници с изпълнени с любопитство очи, в които едва доловимо проблясваше подозрение.