— Това са всички, които успях да събера за толкова кратко време, лейди Поулгара — извини се Лелдорин, след като те слязоха от конете. — Има и други в региона, но те са убедени, че кампанията ни е някаква мимбратска измама.
— Тези са достатъчни, Лелдорин — отвърна Поулгара. — Те ще разкажат на останалите това, което ще се случи днес тук.
Тя огледа мъхестите, изпъстрени със слънчеви петна развалини.
— Мисля, че това място там е подходящо. — Посочи останките от една стена. — Ела с мен, Се’Недра!
Принцесата, облечена в доспехи, закачи шлема и щита си на седлото на белия кон на крал Чо-Хаг, който той беше довел за нея от Алгария, поведе кроткото животно и като трепереше цялата, последва магьосницата.
— Искам да могат да те виждат, както и да те чуват — започна инструкциите си Поулгара. — Така че качи се на онази стена и говори оттам. Мястото, от което ще говориш е под сянката сега, но слънцето се движи — докато свършиш речта си, ще те огрява цялата. Мисля, че това ще е добро допълнение.
Се’Недра премаля, като видя колко дълго ще трябва да говори, докато слънцето стигне до посоченото място.
— Мисля, че ще повърна — рече с тих треперещ глас.
— Може би по-късно, Се’Недра. Сега нямаш време.
Поулгара се обърна към Лелдорин.
— Мисля, че вече можеш да представиш Нейно Величество!
Лелдорин се изкачи на стената и вдигна ръка, за да накара тълпата да замълчи.
— Сънародници — обяви той на висок глас, — по време на последния голям пролетен празник се случи нещо, което разтърси нашия свят из основи. В продължение на хиляди години ние чакахме този момент. Сънародници мои, кралят на Рива се завърна!
Тълпата се раздвижи при това съобщение и през нея премина радостно оживление.
Екстравагантен както винаги, Лелдорин доразви темата. Разказа им за огнения меч, който разкри истинската самоличност на Гарион и за клетвата на вярност на Белгарион пред алорнските крале. Се’Недра, която почти припадаше от нервност, едва го чуваше. Опитваше се да си преговори на ум речта си, но всичко се объркваше. После, почти паникьосана, тя чу Лелдорин да казва:
— Сънародници, представям ви Нейно Имперско Величество, принцеса Се’Недра, кралицата на Рива.
Всички очи се обърнаха към нея с очакване. С разтреперани крайници, тя се изкачи на стената и погледна лицата срещу себе си. Цялата подготовка, всички репетирани фрази се изпариха от главата й и тя стоеше пребледняла и разтреперана, без никаква идея как да започне. Тишината беше ужасна.
Съвсем случайно един от младите астурианци в най-предните редици беше изпил сутринта повече вино, отколкото можеше да понесе.
— Мисля, че Нейно Величество си забрави речта — каза той, като сръга един от приятелите си.
Реакцията на Се’Недра беше мигновена.
— Аз пък мисля, че господинът е забравил добрите си маниери — избълва тя, без дори да се замисли. Липсата на възпитание я възпламени.
— Не мисля, че ще слушам това — заяви подпийналият младеж с тон, изпълнен с преувеличено отегчение. — Това е просто загуба на време. Аз не съм риванец, както и останалите от нас. Какво точно може да каже една чужда кралица, което да е интересно за астурианските патриоти?
След като каза това, той се обърна и се накани да се отдалечи.
— Дали астурианският благородник е толкова пиян, че е забравил, че светът не свършва с тази гора? — отвърна Се’Недра разпалено. — Или е толкова необразован, че не знае какво става наоколо?!
Вдигна заплашително пръст срещу него.
— Чуйте ме, патриоти — каза тя със звънък глас. — Може би си мислите, че съм тук, за да изнеса една прекрасна малка реч, но това, което съм дошла да ви кажа, е най-важното нещо, което изобщо сте чували някога. Можете да слушате или да обърнете гръб и да си тръгнете, но един ден, когато Астурия вече няма да съществува, когато руините от домовете ви ще пушат и гролимите ще отвеждат семействата ви на олтара на Торак, с неговите огньове и кървави ножове, можете да се върнете назад и да се прокълнете за това, че не сте останали да ме изслушате.
После, сякаш този груб млад мъж беше отприщил нещо в нея, Се’Недра продължи да говори. Обърна се към тях прямо, не със заучените фрази, които беше репетирала, а с думи, които идваха направо от сърцето й. Колкото повече говореше, толкова повече се палеше. Тя молеше, после увещаваше, а накрая заповядваше. Никога нямаше да може да си спомни какво точно беше казала, но и никога нямаше да забрави как се чувстваше, докато го изричаше. Цялата страст и огън, които изпълваха изблиците в детството й, изиграха своята роля. Тя говореше разпалено, без да мисли за себе си, с всеизпълваща я вяра в това, което казваше. Накрая спечели всички.