— Колко разумно — рече Силк язвително. — А мина ли ви през ума да ни уведомите, че сте там?
Хетар сви рамене.
— Виждахме, че се справяте. — Погледна критично изтощените им коне. — Не сте се грижили добре за тях — каза той обвинително.
— Бяхме малко притиснати от обстоятелствата — оправда се Дурник.
— Успяхте ли да вземете кълбото? — обърна се високият мъж към Белгарат, като наблюдаваше с жаден поглед реката, където се водеше жестока битка.
— Отне ни време, но го взехме — отвърна възрастният магьосник.
— Добре.
Хетар обърна коня си, а по слабото му лице се изписа жестокост.
— Ще кажа на Чо-Хаг. Ще ме извините ли?
После изведнъж спря, сякаш си спомни нещо.
— О — каза той на Барак, — между другото, моите поздравления.
— За какво? — попита огромният мъж озадачено.
— По случай раждането на сина ти.
— Какво? — Барак беше слисан. — Как?
— По нормалния начин, предполагам — отвърна Хетар.
— Искам да кажа, как разбра?
— Анхег ни изпрати съобщение.
— Кога се е родил?
— Преди няколко месеца.
Хетар погледна нервно надолу към битката, която се кипеше от двете страни на реката и в средата на речния брод.
— Наистина трябва да тръгвам — каза той. — Ако не побързам, няма да остане нито един мург за мен.
Пришпори коня си и се спусна надолу по хълма.
— Изобщо не се е променил — отбеляза Силк.
На огромното червенобрадо лице на Барак беше изписана глупава усмивка.
— Моите поздравления, милорд! — Мандорален му стисна ръката.
Усмивката на Барак стана още по-широка…
Скоро стана ясно, че положението на обградените мурги е безнадеждно. С разделена на две армия Таур Ургас не можеше дори да се оттегли. Силите, които беше превел през реката, бяха бързо обкръжени от по-многобройната армия на крал Чо-Хаг и малцината, оцелели от това кратко жестоко меле, се втурнаха обратно в реката, обградили червено-черното знаме на мургския крал. Алгарските войни ги притискаха дори при речния брод. Малко по-нагоре по реката Гарион видя ездачи, които в стремежа си да предотвратят възможното бягство на неприятеля, навлизаха в ледената вода, за да бъдат отнесени към плитчините. По-голямата част от битката в реката беше скрита от водата, която конете разплискваха в усилията си да се изправят, но телата, плуващи надолу по течението, бяха доказателство за жестокостта на сблъсъка.
За един кратък момент, за секунда само, червено-черното знаме на Таур Ургас се развя до червено-белия флаг на крал Чо-Хаг.
— Това трябва да е била интересна среща — отбеляза Силк. — Чо-Хаг и Таур Ургас се мразят от години.
След като се добра до източния бряг на реката, кралят на мургите събра войните, които бяха останали, и се устреми през откритата равнина към хребета, а алгарската армия го преследваше по петите. За по-голямата част от войската му бягството беше невъзможно. Тъй като конете им още не бяха се спуснали по прохода на хребета, трябваше да се бият без тях. Алгарите ги нападнаха, като прииждаха на вълни с извадени мечове, които проблясваха на утринното слънце. Гарион долавяше виковете. Потресен, той се обърна настрани, защото му прилоша от гледката на касапницата.
Малкото момче седеше точно зад леля Поул, която стискаше ръката му в своята. То погледна Гарион и каза обвиняващо:
— Задача!
В разгара на утрото битката беше свършила. Последните мурги на отвъдния бряг бяха избити, а Таур Ургас се беше измъкнал с жалките остатъци от армията си през хребета.
— Добра битка стана — изказа Барак професионалното си мнение, като гледаше пръснатите по двата бряга на реката тела, както и тези, които се поклащаха безжизнено в плитчините.
— Тактиката на твоя братовчед беше съвършена — съгласи се Мандорален. — На Таур Ургас ще му трябва доста време, за да се възстанови след тазсутрешното поражение.
— Бих дал всичко, за да видя изражението му в момента — изсмя се Силк. — Вероятно от устата му излиза пяна.
Крал Чо-Хаг, облечен в покрита със стомана черна кожа, развял победоносно бойното знаме под ярките слънчеви лъчи, галопираше по хълма към тях, обграден плътно от личната си охрана.
— Интересна сутрин — каза той с типичното алгарско разбиране за нещата, като дръпна юздите на коня си. — Благодаря ви, че ни доведохте толкова много мурги.