— Пристигнахме, лельо Поул — прошепна той.
— Добре — отвърна тя.
— Как е дядо?
— Спи. Дишането му изглежда малко по-стабилно. Иди и помоли Чо-Хаг да ни въведе вътре веднага. Трябва да сложа татко да легне в топло легло по най-бързия възможен начин.
— Да, лельо Поул.
Гарион пусна капака и се отправи към задната част на бавно движещия се фургон. Развърза коня си, яхна го и се отправи към предната колона, където кралицата на Алгария поздравяваше тихо своя съпруг.
— Извинявайте — каза той почтително, слизайки от коня си, — но леля Поул би искала да въведе Белгарат вътре веднага.
— Как е той? — попита Хетар.
— Леля Поул казва, че дишането му се е стабилизирало, но тя все още е много притеснена.
Иззад групата, която излезе от крепостта, се чу тропот от копита на малко конче. Жребчето, родено в планините над Марагор, изскочи и се засили стремглаво към тях. Гарион беше обсипан с буйните му ласки. Малкото конче завираше муцуната си в него и се гушеше, после се отдалечаваше само за да се върне галопирайки отново към него. Когато Гарион постави ръка на шията му да го укроти, жребчето потрепери от радост от докосването му.
— Той те чакаше — каза Хетар на Гарион. — Сякаш знаеше, че идваш.
Фургонът се изкачи и спря. Вратата се отвори и леля Поул погледна навън.
— Всичко е готово, Поулгара — посрещна я кралица Силар.
— Благодаря ти, Силар!
— Той възстановявали се?
— Изглежда по-добре, но на този етап е много трудно да каже със сигурност.
Задача, който наблюдаваше какво става от покрива на фургона, изведнъж слезе по задните стъпала, скочи на земята, промуши се между краката на конете и избяга.
— Хвани го, Гарион — рече леля Поул. — Мисля, че ще е по-добре да остане с мен във фургона, докато влезем в крепостта.
Когато Гарион се отправи след момчето, жребчето също хукна, а Задача се втурна след него, като се смееше доволно.
— Задача! — извика Гарион строго.
Кончето вече тичаше в галоп и внезапно се втурна срещу момчето, разравяйки земята с копита. Задача стоеше на пътя му се усмихваше, без да дава никакви признаци на уплаха. Малкото конче се стресна, изпъна крака и спря. Задача се засмя и протегна ръка. Кончето ококори очи, подуши с любопитство ръката на детето и тогава момчето докосна муцуната на животното.
С дълбините на мозъка си, Гарион сякаш отново чу онзи подобен на звънче шум и сухият глас измърмори „Готово!“ със странно задоволство.
— Какво трябва да означава това? — попита тихо Гарион, но отговор не последва.
Мъжът сви рамене и взе Задача, за да избегне други случайни сблъсъци между кончето и детето. Жребчето стоеше и гледаше втренчено с широко отворени очи и двамата, все едно беше изненадано. Когато Гарион се обърна, за да отнесе Задача обратно във фургона, кончето го последва, като потропваше до него, душеше и дори завираше глава в момчето. Без да каже нито дума, Гарион подаде хлапака на леля Поул и я погледна право в лицето. Тя не каза нищо докато вземаше детето, но изражението й подсказваше ясно на Гарион, че нещо много важно се беше случило току-що.
Щом понечи да се качи отново на коня си, той почувства, че някой го гледа и се обърна бързо към групата ездачи, която беше придружила кралица Силар отвъд крепостта. Точно зад кралицата, яхнала един пъстър кон, беше застанала висока девойка. Имаше дълга тъмнокафява коса, а очите, които беше впила в Гарион, бяха сиви, спокойни и сериозни. Конят й нервно се изправи на задните си крака и тя го успокои, като му прошепна нещо и го погали нежно, а след това отново се обърна и се загледа открито в Гарион. Той имаше странното чувство, че би трябвало да я познава.
Фургонът изскърца, когато Дурник дръпна юздите и потегли. Всички последваха крал Чо-Хаг и кралица Силар през тесните врати на крепостта. Гарион веднага забеляза, че зад крепостния зид няма никакви сгради. Имаше обаче високи каменни стени, високи около шест метра, които криволичеха безразборно в различни посоки.
— Но, къде е градът, Ваше Величество? — попита Мандорален в недоумение.
— Вътре в самите стени — отвърна крал Чо-Хаг. — Те са достатъчно дебели и достатъчно високи, за да ни осигурят толкова място, колкото ни трябва.
— Какъв е смисълът от всичко това тогава?
— Това е просто капан — сви рамене кралят. — Позволяваме на нападателите да влязат през вратите, после се справяме с тях тук вътре… Заповядайте натам!
Поведе ги по една тясна алея. Зад огромната стена се озоваха в малък двор и слязоха от конете. Барак и Хетар откачиха куките и спуснаха надолу стената на фургона. Барак замислено подръпваше брада и гледаше спящия Белгарат.