— Можехте да ни сигнализирате, че сте там — в гласа на Барак прозвуча лека обида.
Хетар се усмихна хищно.
— Не искахме да рискуваме, Барак — обясни той. — Мургите можеха да ни видят, а ние не трябваше да ги плашим предварително. Истински срам щеше да е, ако се бяха измъкнали, не е ли така?
— Само за това ли мислиш винаги.
Хетар се замисли за момент над въпроса.
— Доста често, да — призна той.
Съобщиха, че вечерята е готова и всички се преместиха на дългата маса в далечния край на стаята. Поради общия разговор, на Гарион не му се наложи да лъже директно никого за страшната възможност, която леля Поул беше споменала, а след вечеря седна до Адара и потъна в лека дрямка, като почти не слушаше разговора.
Около вратата настъпи оживление и един от пазачите влезе вътре.
— Свещеникът на Белар — обяви той на висок глас и един едър мъж в бяла тога влезе в стаята, следван от четирима мъже, облечени в рунтави кожи. И четиримата вървяха със странна походка, като си тътреха краката. Гарион веднага се досети, че са от култа на мечката. Те не се различаваха по нищо от череците, членове на същата група, които видя във Вал Алорн.
— Ваше Величество — прогърмя гласът на мъжа в бялата тога.
— Привет, Чо-Хаг — пригласяха му четиримата, — предводителю на предводителите на алгарските кланове и пазител на южните предели на Алория.
Чо-Хаг приведе глава:
— Какво има, Елвар?
— Дойдохме да Ви поздравим, Ваше Величество, по случай великата победа над силите на Тъмния бог — отвърна свещеникът.
— Много си любезен, Елвар — отвърна учтиво Чо-Хаг.
— Освен това — продължи Елвар — до мен стигна новината, че един свят предмет се намира в крепостта на алгарите. Предполагам, че Ваше Величество би искал да го предаде в ръцете на братството на съхранение.
Гарион, притеснен от предложението на свещеника, почти се изправи на стола си, но после спря, защото не знаеше как да изрази несъгласието си. Междувременно Задача вече се беше отправил към Елвар с уверена усмивка. Възлите, които Дурник беше вързал толкова внимателно, бяха отвързани, детето извади кълбото от торбичката, която висеше на кръста му, и го подаде на слисания свещеник.
— Задача? — каза детето.
Очите на свещеника щяха да изскочат от орбитите си. Той отскочи назад от кълбото, като вдигна ръце над главата си, за да не го докосне.
— Продължавай, Елвар — прозвуча насмешливо гласът на Поулгара откъм вратата. — Нека онзи, който не таи лоши намерения в тишината на душата си, протегне напред ръка и вземе кълбото.
— Лейди Поулгара — започна да заеква свещеникът. — Ние мислехме… Това е… Аз…
— Той сякаш има известни резерви — предположи Силк сухо. — Може би има отдавнашни и дълбоки съмнения относно чистотата на собствената си душа. Това е сериозна слабост за един свещеник, бих казал аз.
Елвар погледна безпомощно към дребния мъж, а ръцете му все още бяха високо във въздуха.
— Никога не трябва да искаш нещо, което не си готов да приемеш, Елвар — каза Поулгара.
— Лейди Поулгара — измънка Елвар, — мислехме, че ще сте толкова заета с грижите около баща си, че… — заекна той отново.
— …че вие ще можете да си присвоите кълбото, преди да съм разбрала? Помисли отново, Елвар. Няма да позволя кълбото да попадне в ръцете на хора, които издигат в култ мечката.
Тя му се усмихна — по-скоро приветливо.
— Освен ако не си предопределен да го притежаваш, разбира се. Ние с баща ми ще бъдем много щастливи да прехвърлим тежестта на някой друг. Защо не проверим? Всичко, което трябва да направиш, е да протегнеш ръка и да вземеш кълбото.
Лицето на Елвар пребледня и той отстъпи страхливо назад, по-далече от Задача.
— Надявам се, че това е всичко, Елвар — каза крал Чо-Хаг твърдо.
Свещеникът се огледа безпомощно, после се обърна и напусна залата, следван от четиримата последователи на култа на мечката.
— Накарай го да прибере кълбото, Дурник — разпореди Поулгара на ковача. — И виж дали можеш да направиш нещо за възлите.
— Вих могъл да ги запечатам с олово — каза замислено Дурник. — Може би това ще му попречи да отваря торбичката.
— Може би си струва да опиташ.
Тя се огледа наоколо.
— Помислих си, че всички ще искате да научите, че баща ми буден — каза им тя. — Изглежда старият глупак е по-силен, колкото си мислехме.