Принцесата научи много по време на тези разговори. Разбра, че основата на живота на улгосите е религията и че поуката и темата на всяка една от техните истории проповядваха пълно подчинение на волята на УЛ. Един толнедранец може да се опита да изопачи думите или дори да сключи сделка със своя бог. Се’Недра харесваше играта на предложения и отговори. Но умът на улгосите не беше способен на подобна фамилиарност.
— Ние сме били едно нищо — обясни горимът. — По-малко от нищото. Нямали сме свое място и свой бог и сме скитали отритнати по света, докато УЛ се съгласи да стане наш бог. Някои от фанатиците дори стигнали до там, че предложили, ако един единствен улго разгневи нашия Бог, той да се отдръпне от нас. Не претендирам да познавам напълно ума на УЛ, но не мисля, че той е толкова неразумен. И все пак в началото УЛ не е искал да стане наш Бог, така че вероятно е по-добре да не го обиждаме.
— Той ви обича — отбеляза Се’Недра бързо. — Всеки би могъл да го види по лицето му — онзи път, когато беше тук.
Горимът сякаш се съмняваше.
— Надявам се, че не съм го разочаровал прекалено много.
— Не бъди глупав — каза принцесата безгрижно. — Разбира се, че ви обича. Всички на този свят ви обичат.
Спонтанно, сякаш да потвърди това, тя го целуна нежно по бледата буза.
Горимът й се усмихна.
— Мило дете — отбеляза той, — твоето собствено сърце е толкова открито. Ти съвсем наивно приемаш, че всички обичат онези, които ти обичаш. Страхувам се, че не винаги е така. Има доста хора в тази пещера, които изобщо не ме обичат толкова.
— Глупости — каза тя. — Това, че се караш с някого, не означава, че не го обичаш. Аз обичам баща си много, но непрекъснато се караме. Харесва ни да си противоречим.
Се’Недра знаеше, че може спокойно да използва думи като „глупав“ и „глупости“ пред горима. Тя беше успяла да го очарова напълно и знаеше, че може да си позволява почти всичко.
Въпреки че не всички го забелязваха, в поведението на Се’Недра бяха настъпили някои малки, но ясно изразени промени. Макар че в очите на сериозните хора изглеждаше импулсивна, тя вече се замисляше, преди да направи или да каже нещо. Нямаше случай, в които да изпадне в неудобно положение — тук в пещерата, а това беше единственото нещо, което Се’Недра не можеше да понесе. Постепенно и неусетно тя се научи да цени самоконтрола и понякога се държеше почти като млада дама.
Имаше време да обмисли проблема с Гарион. Отсъствието му през дългите седмици беше необяснимо болезнено за нея. Сякаш беше отхвърлила нещо много ценно и загубата му беше оставила болезнена празнота. Чувствата й бяха толкова объркани и се сменяха така бързо, че никога не й оставаше време да премисли едно настроение, преди следващото да я завладее. Копнежът по нещо, което й липсваше, продължи толкова дълго, че накрая сериозно се замисли върху това неясно чувство.
Не можеше да е любов. Това беше невъзможно. Любов към един селянин, без значение колко е приятен, беше просто изключена. В крайна сметка тя беше принцеса и задълженията й бяха пределно ясни. Ако имаше и най-малко съмнение, че чувствата й бяха прераснали в нещо повече от обикновено приятелство, трябваше незабавно да прекрати всякакви по-нататъшни контакти. Се’Недра не искаше да отпрати Гарион и никога повече да не го види. Самата мисъл за това караше устните й да треперят. Така че очевидно това, което изпитваше, не беше, не би могло да бъде любов. Почувства истинско облекчение, когато успя да подреди мислите си. Вероятността, че може да изпитва любов към него я тревожеше. Но сега, когато логиката доказа без всякакво съмнение, че не е застрашена от подобно преживяване, тя се отпусна. Беше много успокояващо логиката да е на нейна страна.
Остана само очакването — безкрайното непоносимо очакване на приятелите й. Къде бяха те? Кога щяха да се върнат? Какво правеха там, че се бавеха толкова? Колкото по-дълго чакаше, толкова по-често наскоро усвоеният самоконтрол я напускаше. Бледите й приятелки се научиха да разпознават моментните признаци, които предвещаваха поредното избухване.