— Адара — продължи леля Поул, като не отместваше очи от лицето на Се’Недра, — това е Нейно кралско Височество принцеса Се’Недра.
Адара се поклони с грация, която се заби като нож в сърцето на Се’Недра.
— Толкова много исках да се запозная с Вас, Ваше Височество — рече високото момиче.
Гласът му потрепваше напевно.
— Предполагам, че си очарована — отвърна Се’Недра с чувство на превъзходство.
Въпреки че в действителност й се искаше да се нахвърли върху омразната съперница, тя се държеше хладно и кротко. Най-малкото избухване, дори най-малката следа от смут, изписан по лицето или в гласа й, щеше да направи победата на тази Адара завършена. Се’Недра беше твърде много принцеса, твърде много жена, за да допусне пълно поражение. Въпреки че болката, която изпитваше, беше толкова реална, сякаш беше в ръцете на палач, тя стоеше изправена, с цялото кралско величие, на което беше способна. Започна да си повтаря наум всички свои титли отново и отново, за да си даде кураж с тях, като си припомняше коя всъщност беше тя. Принцесите не плачат! Дъщерята на Ран Боруни не хленчи. Цветето на Толнедра никога няма да скърби заради това, че някакъв тромав селянин е решил да се влюби в друга.
— Извинете ме, лейди Поулгара — каза тя, като притисна трепереща ръка към челото си, — но изведнъж ме сполетя ужасно главоболие. Ще ме извините ли, моля?
Без да дочака отговор, тя се обърна и се отправи бавно към дома на горима. Спря се само веднъж точно когато минаваше покрай Гарион.
— Надявам се, че ще бъдеш много щастлив! — Това беше лъжа.
Той я погледна объркан.
Се’Недра не се сдържаше вече. Беше абсолютно необходимо да прикрие чувствата си от Адара, но на Гарион можеше да му каже истината в очите.
— Презирам те, Гарион — прошепна му тя гневно, — и не искам никога повече да те виждам!
Той премигна.
— Мисля, че дори не можеш да си представиш колко ми е противна физиономията ти — добави тя.
С тези думи принцесата продължи пътя си към дома на горима с изправен гръб и гордо вдигната глава.
Като влезе в къщата, тя изтича в стаята си, хвърли се на леглото и заплака с отчаянието на разбитото си сърце.
Чу тихи стъпки до вратата и лейди Поулгара се появи.
— Добре, Се’Недра — каза тя, — за какво е всичко това?
Седна на ръба на леглото и сложи ръка на рамото на подсмърчащата малка принцеса.
— О, лейди Поулгара — изплака Се’Недра, като се хвърли внезапно в обятията й. — Аз, аз го загубих. Той, т-той е влюбен в н-нея.
— За кого говориш, скъпа? — попита Поулгара спокойно.
— За Гарион. Той е влюбен в тази Адара й изобщо не иска да знае за мен пов-вече.
— Глупава малка гъска! — нахока я Поулгара нежно.
— Той я обича, нали? — попита настоятелно Се’Недра.
— Разбира се, че я обича, скъпа.
— Знаех си! — изплака Се’Недра и се разтърси от нов пристъп на сълзи.
— Съвсем нормално е да я обича — продължи Поулгара. — Тя му е братовчедка все пак.
— Братовчедка? — Внезапно Се’Недра вдигна набразденото си от сълзи лице.
— Дъщеря на сестрата на майка му — обясни Поулгара. — Ти знаеше, че майката на Гарион е алгарка, нали?
Се’Недра поклати мълчаливо глава.
— Заради Гарион ли е всичко това?
Се’Недра кимна. Хлипането беше спряло изведнъж.
Лейди Поулгара извади носна кърпичка от ръкава си и я подаде на девойката.
— Издухай си носа, скъпа — нареди й тя. — Не подсмърчай така. Много е неприлично.
Се’Недра я послуша.
— И така, най-после го призна пред себе си — отбеляза Поулгара. — Чудех се колко време ще ти е необходимо.
— Какво съм признала?
Поулгара й отправи продължителен сериозен поглед, Се’Недра се изчерви и бавно сведе поглед.
— Така е по-добре — каза Поулгара. — Не трябва да се опитваш да криеш нищо от мен, Се’Недра. Тази потайност няма да ти донесе нищо добро, пък и прави нещата по-трудни за теб.
Очите на Се’Недра се разшириха, когато осъзна пълния смисъл на онова, което кротко си беше признала.
— Това е невъзможно! — изхълца тя от ужас. — Това не може да стане.
— Както обича да казва баща ми, всичко е възможно — увери я Поулгара.
— Какво ще правя?
— Първо трябва да си измиеш лицето — каза й дъщерята на магьосника. — Някои момичета могат да плачат, без да погрозняват, но не и ти. Направо си ужасна. Съветвам те да не плачеш пред хората, ако можеш.