— Нямах това предвид — поясни Се’Недра. — Какво ще правя с Гарион?
— Не мисля, че трябва да правиш каквото и да било, скъпа. В крайна сметка нещата сами ще си дойдат на мястото.
— Но аз съм принцеса, а той е… той е просто Гарион. Такова нещо не е позволено.
— Всичко ще се оправи — отсече лейди Поулгара. — Довери ми се, Се’Недра. От дълго време се занимавам с такива неща. Сега иди да си измиеш лицето.
— Държах се като глупачка, нали? — попита Се’Недра.
— Не е нещо непоправимо. Можем да го отдадем на възбудата от това, че виждаш приятелите си отново след толкова дълго време. Ти се радваш, че ни виждаш, нали?
— О, лейди Поулгара! — възкликна Се’Недра и я прегърна, като се смееше и плачеше едновременно.
Когато отстраниха последиците от сълзите на Се’Недра, двете се присъединиха към останалите в познатия кабинет на горима.
— Оправи ли се, дете мое? — попита я горимът нежно, а по милото му старческо лице се четеше загриженост.
— Просто нерви, Ваше Светейшество — увери го Поулгара. — Нашата принцеса, както сигурно сте забелязали, е малко чувствителна.
— Съжалявам, че избягах така — извини се Се’Недра на Адара. — Беше глупаво от моя страна.
— Ваше Височество не би могла да направи нещо глупаво — вметна дипломатично Адара.
Се’Недра вдигна брадичка.
— О, разбира се, че мога — заяви тя. — И аз мога да се държа като глупачка.
Адара се засмя и напрежението между тях изчезна.
Но имаше още един проблем. Се’Недра осъзна, че беше отишла твърде далече с импулсивната си неоправдана омраза, която демонстрира пред Гарион. Той изглеждаше объркан, дори наранен. Се’Недра реши — малко високомерно — да пренебрегне обидата, която му нанесе. Тя беше страдала при онази сцена на брега на острова на горима и й се струваше съвсем честно той също да страда малко, не прекалено много, разбира се, но поне малко. И това наистина стана. Остави го за известно време да се терзае. Тя поне се надяваше, че се терзае, после му заговори топло, дори приятелски, сякаш онези злобни думи никога не бяха излизали от нейната уста. Той се обърка още повече, а тя насочи цялата мощ на най-очарователната си усмивка към него, като отбеляза с огромно задоволство поразяващия й ефект. След това принцесата престана да забелязва Гарион.
Докато Белгарат и лейди Поулгара разказваха за пътешествието до Рак Ктхол, Се’Недра седна смирено на пейката до Адара, като уж слушаше разказа, но през повечето време прехвърляше в ума си смайващото откритие от последните няколко часа. Изведнъж почувства нечий поглед върху себе си и бързо вдигна очи. Малкото русо момче, което леля Поул наричаше Задача, я гледаше втренчено. Лицето му беше сериозно. Имаше нещо странно в очите му. С внезапна и абсолютна увереност тя разбра, че детето гледа вътре в сърцето й. То й се усмихна, и без да знае защо, принцесата почувства, че се изпълва със завладяваща радост. Детето отиде при нея, като продължаваше да се усмихва, а малката му ръчичка бръкна в торбичката, която висеше на кръста му. То извади един объл сив камък и й го подаде:
— Задача?
За секунда Се’Недра сякаш видя блед синкав блясък дълбоко вътре в камъка.
— Не го докосвай, Се’Недра — намеси се лейди Поулгара с тон, който накара Нейно Височество да замръзне с ръка протегната към камъка.
— Дурник! — Поулгара погледна към ковача, в гласа й имаше странна нотка на разочарование.
— Лейди Поул — каза той безпомощно, — не знам какво друго да направя. С каквото и да я запечатам, той винаги успява да отвори торбичката.
— Накарай го да прибере камъка!
Дурник отиде при малкото момче, коленичи и хвана торбичката. Без да каже нито дума, я разтвори и детето пусна кълбото вътре. Дурник завърза торбичката колкото може по-здраво. Когато свърши, момчето обви нежно ръце около врата на ковача. Дурник изглеждаше малко объркан и се канеше да изведе детето, но Задача пусна едната си ръка и се качи в скута на Се’Недра. Напълно сериозно, то я целуна, после се намести удобно в ръцете й и бързо заспа.
Се’Недра беше обхваната от усещания, които не беше изпитвала никога досега. Без да знае защо, тя се почувства по-щастлива от когато и да било. Прегръщаше детето, като ръцете й бяха сключени покровителствено около него, а бузата й беше притисната в бледите му руси къдрици. Импулсивно й се прииска да го залюлее и може би да му изпее тиха приспивна песен.