В Салтън леля Поул, която наблюдаваше внимателно обстановката в селищата, най-после стигна до някакво решение.
— Татко — каза тя на Белгарат, докато яздеха към града, — ти, Чо-Хаг и останалите продължете направо към Сендар, а Дурник, Гарион и аз трябва да направим едно малко пътешествие.
— Къде ще ходите?
— До фермата на Фалдор.
— До фермата? За какво?
— Всички изоставихме разни неща там, татко. Ти ни накара да тръгнем толкова бързо, че почти нямахме време да си съберем багажа. — Гласът и изражението й бяха толкова прозаични, че Гарион заподозря някаква хитрина, а Белгарат повдигна бързо вежди, което показваше, че той също беше съвсем сигурен — Поулгара не му казваше всичко.
— Вече сме съвсем близко, Поул — изтъкна възрастният човек.
— Все още имаме достатъчно време, татко — отвърна тя. — Всъщност не е толкова встрани от пътя ни. Просто ще изостанем с няколко дни.
— Наистина ли е толкова важно, Поул?
— Да, татко. Мисля, че е важно. Грижи се за Задача вместо мен. Няма нужда и той да идва с нас.
— Добре, Поул.
Поток от звънлив смях се изля от устните на принцеса Се’Недра, която наблюдаваше отчаяните усилия на група войни, опитващи се да завият надясно, без да се наранят със собствените си оръжия. Изражението на леля Поул не се промени, когато отмести поглед върху заливащото се от смях съкровище на империята.
— Мисля обаче, че нея трябва да я вземем — добави тя.
Се’Недра запротестира остро, когато й съобщиха, че няма да пътува направо към удобствата на замъка на крал Фулрах в Сендар, но възраженията й нямаха никакъв ефект върху леля Поул.
— Тя никога ли не слуша какво й казват? — мърмореше малката принцеса на Гарион, докато яздеха един до друг зад Поулгара и Дурник по пътя за Медалия.
— Тя винаги слуша — отвърна Гарион.
— Но никога не променя решението си, нали?
— Не много често, но тя наистина слуша.
Леля Поул се обърна към тях през рамо.
— Вдигни си качулката, Се’Недра — нареди тя. — Пак започва да вали и не искам да яздиш с мокра глава.
Принцесата си пое бързо въздух, като че ли се готвеше да отвърне нещо.
— Аз не бих го направил — посъветва я Гарион меко.
— Но…
— Не е в настроение да обсъжда такива неща точно сега.
Се’Недра го изгледа, но си вдигна качулката мълчаливо. Продължаваше да вали леко, когато същата вечер стигнаха до Медалия. Реакцията на Се’Недра за условията в странноприемницата беше предвидима. Гарион забеляза, че има някакъв естествен ритъм в избухванията на принцесата. Тя тъкмо се канеше да отпусне целия си глас, когато изведнъж я прекъснаха.
— Каква изключително очарователна демонстрация на добро възпитание — подхвърли спокойно леля Поул на Дурник. — Всички приятели на Гарион ще бъдат ужасно впечатлени, не мислиш ли?
Дурник погледна настрани, прикривайки усмивката си.
— Убеден съм, лейди Поул.
Се’Недра все още стоеше с отворена уста, но тирадата й секна моментално. Гарион беше шокиран от внезапното й мълчание.
— Държа се малко глупаво, нали? — каза принцесата след известно време. Гласът й звучеше разумно, почти добронамерено.
— Да, скъпа, само малко — съгласи се леля Поул.
По обед на следващия ден се отклониха от главния път, който водеше към Ерат и тръгнаха по един селски друм към фермата на Фалдор. Още от сутринта Гарион беше радостно възбуден. Всеки стълб, всеки храст и всяко дърво му бяха познати. А ето там — не беше ли това старият Кралто, който яздеше без седло и бързаше да изпълни някаква поръчка на Фалдор? Най-после при вида на високата позната фигура, която разчистваше шубраците и вейките от дренажната яма, той не можа да се сдържи. Заби пети в хълбоците на коня си, прескочи с лекота плета и препусна в галоп през снежното поле към самотния работник.