Това беше правилното решение, но то едва не разби сърцето му. Размени един бърз поглед с Рандориг, който казваше всичко и тъжно проследи оттеглянето на момичето, за което винаги си беше мислил, че може да се ожени един ден. Когато Зюбрет зави зад ъгъла и се скри, той въздъхна горчиво, обърна се и срещна погледа на Се’Недра. Погледът й му каза простичко, че тя е разбрала какво беше направил току-що и колко висока цена беше платил. В този поглед имаше съчувствие и странен интерес.
Поулгара отказа да бъде почетен гост, въпреки че Фалдор настояваше. Пръстите я сърбяха да докосне отново всички познати вещи в кухнята. Наметалото й беше сложено на закачалката, на кръста й се появи престилка и ръцете й се захванаха за работа. Първоначално даваше само учтиви съвети как да се сготви. После взе нещата в свои ръце и отново се превърна в господарката на кухнята — сякаш нищо не се беше променяло. Фалдор и Дурник, с ръце, скръстени на гърба, обикаляха двора, надничаха в бараките, говореха си за времето и други работи, а Гарион стоеше на вратата на кухнята заедно с принцеса Се’Недра.
— Ще ми покажеш ли фермата, Гарион? — попита тя почти шепнешком.
— Ако искаш.
— Лейди Поулгара наистина ли толкова много обича да готви? — Тя погледна вътре в топлата кухня, където леля Поул си тананикаше щастливо и точеше кори за пай.
— Мисля, че да — отговори Гарион. — Нейната кухня е най-подреденото място. Тя обича реда. От едната страна на помещението влизат продуктите, а от другата излиза готовата вечеря.
Той се загледа в добре излъсканите чайници и тигани, които висяха по стените. Сякаш цикълът на живота му се беше затворил.
— Израснах в тази стая — каза той тихо. — Има и по-лоши места, където можеш да пораснеш, предполагам.
Малката ръка на Се’Недра се плъзна в неговата. Имаше известно колебание в докосването й — сякаш не беше съвсем сигурна как ще приеме жеста й. Беше странно и много успокояващо да държи ръката й. Се’Недра имаше много малка ръка. Понякога Гарион забравяше колко миниатюрна беше принцесата всъщност. В момента изглеждаше много мъничка и много уязвима. Гарион почувства желание да я защити. Чудеше се дали ще е подходящо да прехвърли ръка през рамото й.
Заедно се разходиха из фермата, погледнаха хамбарите, конюшните и кокошарниците. Най-после стигнаха до плевника, който беше любимото скривалище на Гарион.
— Обикновено се криех тук, когато знаех, че леля Поул ще ме накара да свърша нещо — призна си той и се усмихна тъжно.
— Не искаше ли да работиш? — попита го Се’Недра. — Тук всеки изглежда зает.
— Нямах нищо против да работя — поясни Гарион. — Просто някои от нещата, които тя ме караше да правя, бяха доста неприятни.
— Да търкаш чайниците ли? — попита тя с блеснали очи.
— Това наистина не е любимото ми занимание.
Седнаха на сухата ароматна слама. Пръстите на Се’Недра бяха здраво вплетени в пръстите на Гарион и тя несъзнателно потърси очертанията на външната страна на дланта му с показалеца си.
— Беше много смел днес следобед, Гарион.
— Смел?
— Отказа се от нещо, което винаги е било много специално и много важно за теб.
— О! — въздъхна той. — Имаш предвид Зюбрет. Мисля, че така е най-добре наистина. Рандориг я обича и може да се грижи за нея по начин, по който аз вероятно не бих могъл.
— Мисля, че не те разбирам.
— Зюбрет се нуждае от особено внимание. Тя е умна и красива, но не е никак смела. В много случаи просто бягаше от неприятностите. Тя се нуждае от някой, който да се грижи за нея и да я кара да се чувства уютно и сигурно, някой, който може да й посвети целия си живот. Не мисля, че съм способен на това.
— Ако беше останал тук, във фермата, все пак щеше да се ожениш за нея, нали?
— Може би — призна той. — Но не останах.
— Не те ли боли да се откажеш от нея по този начин?
Гарион въздъхна: