— Да, малко. Но мисля, че това беше най-доброто решение за всички. Имам чувството, че ще прекарам голяма част от живота си в пътуване, а Зюбрет наистина не е човек, когото можеш да накараш да спи на земята…
— А не се поколебахте да накарате мен да спя на земята — прекъсна го Се’Недра малко обидено.
Гарион я погледна.
— Така е, нали? Мисля, че никога не съм се замислял за това преди. Може би защото ти си по-смела…
На следващата сутрин, след дълги сбогувания, потеглиха към Сендар.
— Е, Гарион? — рече леля Поул, докато яздеха през хълма, който скриваше фермата на Фалдор.
— Какво „е“?
Тя го погледна с дълъг мълчалив поглед.
Той въздъхна. Нямаше никакъв смисъл да се опитва да крие нея.
— Няма да мога да се върна, нали?
— Не, скъпи.
— Винаги съм си мислил, че когато всичко това свърши, ще можем да се върнем във фермата. Но няма да го направим, нали?
— Не, Гарион, няма. Все пак трябваше да я видиш още веднъж, за да го осъзнаеш. Това беше единственият начин да се освободиш от онова, което носеше във себе си през всичките тези месеци. Не искам да кажа, че фермата е лошо място. Просто не е подходящо за определени хора.
— И изминахме целия този път само за да осъзная това?
— Това е много е важно, Гарион. Разбира се, аз също се забавлявах. Освен това имаше няколко специални вещи, които бях забравила в кухнята, вещи, които имам от много години и не бих искала да загубя.
Внезапно хрумване стресна Гарион:
— Ами Се’Недра? Защо настоя и тя да дойде?
Леля Поул погледна назад към малката принцеса, която яздеше след тях, потънала в мисли.
— Не й навреди, пък и видя някои неща, които са важни за нея.
— Сигурен съм, че никога няма да го разбера…
— Така е, скъпи — съгласи се Поулгара, — вероятно няма да го разбереш.
През следващия ден валеше с прекъсвания. Яздеха по пътя, който пресичаше бялата централна равнина и водеше към столицата Сендар. Въпреки че не беше съвсем студено, небето остана облачно. Брулеше ги силен вятър, докато се движеха на запад. Близо до бреговата линия вятърът видимо се усили. Морето бушуваше — огромни вълни се разбиваха в сушата и се превръщаха в пяна.
В двореца на крал Фулрах откриха Белгарат в отвратително настроение. Малко повече от седмица оставаше до редовния прилив и старецът стоеше, загледан през прозореца в бурното море. Приемаше всичко като огромна лична обида.
— Колко се радвам, че все пак успяхте да се присъедините към нас — рече той саркастично на леля Поул, когато с Гарион влязоха в стаята, където магьосникът се беше отдал на размисъл.
— Дръж се любезно, татко — отвърна тя спокойно, като свали синьото си наметало и го преметна през стола.
— Виждаш ли какво става там, Поул?
Той посочи гневно с пръст прозореца.
— Да, татко — каза тя, без дори да погледне.
Вместо това се вгледа сериозно в лицето му.
— Не си почиваш достатъчно! — обвини го тя.
— Как мога да почивам, когато се случва всичко това? — той отново махна с ръка по посока на прозореца.
— Само ще се развълнуваш, татко, а това не е добре за теб. Опитай се да запазиш спокойствие.
— Трябва да бъдем в Рива преди прилива, Поул.
— Да, татко, знам. Взимаше ли си редовно лекарствата?
— С нея просто не може да се говори… — Старецът се обърна към Гарион: — Виждаш го, нали?
— Не очакваш да ти отговоря на такъв въпрос, нали, дядо? Не и тук — пред нея?
Белгарат го погледна навъсено.
— Изменник! — измърмори той гневно.
Притесненията на стария човек бяха неоснователни. Четири дни преди прилива познатият кораб на капитан Грелдик влезе в пристанището сред бушуващата ледена буря. Мачтите и фалшбордът бяха покрити с лед, а гротът беше разцепен по средата.
Когато брадатият моряк пристигна в двореца, той беше отведен в стаята, където Белгарат чакаше заедно с полковник Брендиг, който ги беше арестувал в Камаар преди много месеци. Брендиг се издигаше много бързо и сега, заедно с графа на Селин, беше сред най-доверените съветници на крал Фулрах.
— Анхег ме изпрати — съобщи Грелдик лаконично. — Той в чака в Рива с Родар и Бранд. Чудеха се какво ви задържа.
— Не мога да намеря капитан, готов да рискува да излезе от пристанището в тази буря — отвърна гневно Белгарат.
— Е, аз съм тук — каза му Грелдик. — Трябва да поправя платното, но това няма да отнеме много време. Можем да тръгне сутринта. Има ли нещо за пиене?