— Как е времето там? — попита Белгарат.
— Малко ветровито — призна Грелдик и сви рамене с безразличие. После погледна през прозореца дванадесетфутовите вълни, които зелени и пенливи се разбиваха в покрития с лед каменен кей на пристанището. — Като излезем веднъж от вълнолома, не е толкова страшно.
— Тогава ще тръгнем сутринта — реши Белгарат. — Ще има двайсетина пътници. Има ли достатъчно място?
— Ще направим място — рече Грелдик. — Надявам се, че този път не смятате да вземате коне. Трябваше ми една седмица, за да изчистя трюма след последното ви пътуване.
— Само един — отвърна Белгарат. — Едно жребче, което изглежда се привърза към Гарион. То няма да направи чак толкова бели… Имаш ли нужда от нещо?
— Бих изпил нещо — отвърна Грелдик с надежда в гласа.
На следващата сутрин кралицата на Сендария изпадна в истерия. Когато разбра, че ще придружава групата до Рива, кралица Лайла обезумя. Закръглената дребна съпруга на крал Фулрах изпитваше истински ужас от пътуването по море дори в най-спокойното време. Тя не можеше да погледне кораб, без да се разтрепери. Когато Поулгара й каза, че трябва да отиде с тях в Рива, кралица Лайла припадна.
— Всичко ще бъде наред, Лайла — повтаряше Поулгара непрекъснато и се опитваше да успокои притеснената кралица. — Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.
— Всички ще се издавим като плъхове — проплака кралицата. — Като плъхове! О, бедните ми осиротели дечица!
— Престани веднага! — скара й се Поулгара.
— Морските чудовища ще ни изядат — добави ужасено кралицата. — И ще схрускат костите ни с огромните си зъби.
— Няма никакви чудовища в Морето на ветровете, Лайла — каза Поулгара търпеливо. — Трябва да тръгваме. Трябва да бъдем в Рива, преди да започне приливът.
— По-добре да умра още тук! — проплака кралица Лайла. — Честна дума, Поулгара, ще умра тук на това място. Само, моля те, не ме карай да се качвам на този ужасен кораб, моля те!
— Държиш се глупаво, Лайла! — сгълча я строго Поулгара. — Нямаш избор в тази ситуация, никой от нас няма. Ти и Фулрах, Селин и Брендиг, всички трябва да дойдете в Рива с нас. Това е решено много преди някой от вас да е бил роден. Сега престани тези глупости и си събери багажа.
— Не мога! — изхлипа кралицата и се хвърли на един стол.
Поулгара погледна обзетата от паника кралица със съчувствие, но когато заговори, гласът й звучеше решително:
— Стани, Лайла — нареди тя строго. — Изправи се на крака и си събери багажа. Ти идваш в Рива. Ще дойдеш, дори ако трябва да те влача до кораба и да те завържа за мачтата, докато стигнем.
— Няма да го направиш!
Кралица се вцепени. Отърси се от истерията, сякаш някой я беше полял с ведро студена вода.
— Няма да постъпиш така с мен, Поулгара.
— Няма ли? — отвърна й Поулгара. — Мисля, че е по-добре да започнеш да си събираш багажа, Лайла.
Кралицата се изправи с усилие.
— Ще страдам от морска болест всеки сантиметър от пътя — обеща тя.
— Може, ако това те прави щастлива, скъпа — каза Поулгара мило и потупа нежно пълничката кралица по бузата.
ГЛАВА 10
Прекараха два дни в морето на път от Сендар за Рива, гонени от силния вятър, който развяваше закърпеното им платно. Ситният сняг се залепваше по всичко, до което се докоснеше. Палубата под кабините беше претъпкана и Гарион прекарваше повечето време в горната част на кораба, като се опитваше да се предпази от вятъра и едновременно с това — да не попадне под краката на моряците. После се премести в закритата част на носа, седна и облегна гръб във фалшборда, загърна се плътно със синьото си наметало и се отдаде на размисъл. Корабът се люшкаше по огромните черни вълни и от сблъсъка с тях се разпръскваха капчици вода във всички посоки. Морето наоколо беше изпъстрено с бяла пяна, а небето имаше застрашителен тъмно сив цвят.
Мислите на Гарион бяха почти толкова мрачни, колкото и времето. Животът му през последните петнайсет месеца беше посветен изцяло на спасението на кълбото и не му беше останало време да надникне в бъдещето. Сега това приключение приближаваше своя край и той започна да се пита какво ще стане, след като кълбото се върне в залата на риванския крал. Тогава нямаше да има причина приятелите му да останат заедно. Барак щеше да се върне във Вал Алорн, Силк вероятно щеше да потърси друга, по-интересна част на света, Хетар, Мандорален и Релг щяха да се върнат у дома. Дори Се’Недра, след като изпълни церемонията за представянето в тронната зала, щеше да бъде повикана обратно в Тол Хонет. Приключението беше почти свършило и всеки щеше да се върне към предишния си начин на живот. Може би щяха да си обещаят да се срещнат някой ден и щяха да бъдат съвсем искрени, но Гарион знаеше, че разделят ли се веднъж, нямаше да ги види заедно никога повече.