— Това едно от правилата ли е?
— Да. Готов ли си?
Наоколо миришеше на пръст и стари дъбови дървета.
— Трябва да се научиш да контролираш езика си, Поулгара — каза Ашарак, мургът с мила усмивка, и удари силно леля Поул през лицето.
— Твой ред е пак — рече сухият глас. — Можеш да направиш само един ход.
— Трябва ли да го направя? Няма ли друг начин?
— Няма. По-добре ще е да побързаш.
С дълбока въздишка на съжаление Гарион се протегна и подпали Ашарак с дланите на ръцете си.
Внезапно силно течение блъсна и отвори вратата на стаята, която деляха Гарион и Лелдорин. И двамата седнаха в леглата си.
— Ще я заключа отново — Лелдорин отхвърли завивките и тръгна сънено по студения каменен под.
— Докога ще вее така? — попита Гарион с раздразнение. — Как може да спи човек при целия този шум?
Лелдорин затвори вратата и Гарион го чу как притичва в тъмнината. Чу се щракване и проблясна искра. Пламъкът изгасна и Лелдорин опита отново. Този път успя да стигне до праханта. Младият астурианец раздуха пламъка и той се засили.
— Имаш ли представа колко е часът? — попита Гарион, след като приятелят му запали свещта.
— Предполагам, че има още няколко часа до зазоряване — отвърна Лелдорин.
Гарион изстена.
— Имам чувството, че тази нощ продължава цяла вечност.
— Можем да побъбрим малко — предложи Лелдорин. — Надявам се бурята да утихне до сутринта.
— По-добре да си говорим, отколкото да лежим в тъмното и да се стряскаме при всеки шум — съгласи се Гарион и седна в леглото, като наметна одеялото на раменете си.
— Доста неща са ти се случили, откакто се видяхме за последен път, нали, Гарион? — попита Лелдорин, като се качи отново в леглото си.
— Много неща — каза му Гарион. — И не всичките бяха хубави.
— Променил си се доста — отбеляза Лелдорин.
— Бях променен. Има разлика. Това не беше моя идея. Ти също си променил, знаеш ли?
— Аз? — Лелдорин се засмя. — Опасявам се, че не съм, приятелю. Кашата, която забърках през изминалите няколко седмици, показва, че не съм се променил изобщо.
— Ще трябва малко време, докато се оправят нещата — съгласи се Гарион. — Най-смешното е, че във всичко случило се има своеобразна логика. Всички твои действия не са безумни сами по себе си. Просто събрани заедно, започват да изглеждат като катастрофа.
Лелдорин въздъхна.
— Аз и бедната ми Ариана сме обречени на постоянно заточение.
— Надявам се, че можем да поправим това — увери го Гарион. — Чичо ти ще ти прости, Торазин също. Той те харесва твърде много, за да може да ти се сърди дълго. Барон Олторейн сигурно е много ядосан, но той е арендец — мимбрат. Той ще прости всичко, което е извършено от любов. Но все пак може да се наложи да изчакаме, докато оздравее кракът му. Това е наистина глупаво, Лелдорин. Не е трябвало да му чупиш крака.
— Следващия път ще се опитам да го избегна — обеща Лелдорин.
— Следващия път?
Двамата се засмяха и продължиха да си говорят, докато свещта премигваше от силните въздушни течения, предизвикани от бушуващата буря. След около час вихърът сякаш утихна и двамата усетиха как очите им натежават отново.
— Да се опитаме да поспим още — предложи Гарион.
— Ще духна свещта — съгласи се Лелдорин.
Стана от леглото и се отправи към масата.
— Готов ли си? — попита той Гарион.
Гарион заспа отново. Почти мигновено чу съскащ шепот в ухото си и почувства сухо и студено докосване.
— Готов ли си? — изсъска гласът и той се обърна с неразбиращи очи към кралица Салмисра, чието лице се превръщаше ту в змия, ту в нещо средно между човешко лице и змия.
После се изправи в сумрачния свод на пещерата на боговете, без дори да си помисли да докосва чистите кестеняви гърди на мъртвороденото жребче, и протегна ръка в абсолютната тишина на самата смърт.
— Готов ли си? — попита Белгарат съвсем спокойно.
— Да, струва ми се.
— Добре. Концентрирай волята си и бутай!
— Ужасно е тежко, дядо.
— Не трябва да го вдигаш, Гарион. Просто бутай. Ще се преобърне, ако го направиш както трябва. Побързай! Трябва да свършим още много неща.
Гарион започна да събира волята си.
После той седеше на един хълм с братовчедка си Адара, в ръката си държеше едно мъртво клонче и няколко стръка изсъхнала трева.