— Готов ли си? — попита го гласът в ума му.
— Има ли значение? — отвърна Гарион също с въпрос. — Искам да кажа, това променя ли нещо?
— Зависи колко добре ще се справиш.
— Това не е добър отговор.
— И въпросът не беше добър. Ако си готов, превърни клончето в цвете!
Гарион го направи и се вгледа критично в резултата.
— Не е много красиво цвете, нали? — извини се той.
— Трябва да стане — каза му гласът.
— Нека да опитам отново.
— Какво ще правиш с това?
— Просто ще… — Гарион вдигна ръка, за да изличи несъвършения цвят, който беше сътворил.
— Знаеш, че е забранено — припомни му гласът.
— Аз го направих, нали?
— Това няма нищо общо. Не можеш да го развалиш. Всичко ще бъде наред. Ела сега! Трябва да бързаме.
— Не съм готов още.
— Това е много лошо. Не можем да чакаме повече…
Гарион се събуди. Почувства странна празнота в главата си, сякаш сънят по-скоро му беше навредил, отколкото помогнал. Лелдорин все още спеше. Гарион потърси дрехите си в тъмното, облече се и тихо напусна стаята. Странният сън тревожеше ума му, докато бродеше из сумрачните коридори на цитаделата. Все още усещаше някакво напрежение. Имаше странното чувство, че всички чакаха с нетърпение да направи нещо.
Откри един двор, който вятърът беше измел. Снегът се беше натрупал по ъглите, а камъните бяха почернели и лъщяха от леда. Зората тъкмо се пропукваше и бойниците, които обграждаха двора, се открояваха ясно на фона на небето, покрито с облаци.
Под двора се намираше конюшнята — топла и ухаеща на ароматно сено и на коне. Дурник вече беше там. Както често се случваше, ковачът се беше почувствал неудобно в присъствието на благородници и бе потърсил компанията на животните.
— И ти ли не можа да спиш? — попита той, когато Гарион влезе в конюшнята.
Гарион сви рамене:
— По някакъв начин сънят само направи нещата по-лоши. Чувствам се така, сякаш цялата ми глава е пълна със слама.
— Честит празник, Гарион! — каза Дурник.
— Съвсем забравих! — Въпреки суматохата, празникът сякаш се промъкваше в него и го завладяваше. — Честит празник, Дурник!
Жребчето, което спеше в задния обор, изцвили тихо, когато усети миризмата на Гарион и двамата с Дурник отидоха при него.
— Честит празник, конче! — поздрави го Гарион.
Кончето завря муцунка в него.
— Мислиш ли, че бурята премина? — Гарион се обърна към Дурник, докато галеше ушите на животното. — Или ни чакат още ветрове?
— Миризмата на въздуха подсказва, че вече е свършила — отговори Дурник. — Макар че на този остров времето може да има различна миризма.
Гарион кимна в съгласие, потупа кончето по врата и се отправи към вратата:
— Може би е най-добре да потърся леля Поул. Снощи спомена, че иска да провери дрехите ми. Ако й се наложи да ме търси, ще ме накара да съжалявам след това.
— Възрастта те прави мъдър, Гарион — ухили му се Дурник. — Ако някой има нужда от мен, аз ще съм тук.
Гарион докосна Дурник бързо по рамото и излезе от конюшните да търси леля Поул.
Откри я в женска компания в една стая, която сякаш бе приготвена лично за нея още преди векове. Адара беше там, а също и Тайба, кралица Лайла и Ариана, момичето мимбрат, а в центъра на стаята беше застанала Се’Недра.
— Рано си станал — отбеляза леля Поул, докато иглата й нанасяше малки корекции по кремавата рокля на Се’Недра.
— Не можах да спя добре — каза и той, загледан озадачено принцесата. Тя изглеждаше някак различна.
— Какво си направила с косата си? — попита я той.
Огнената коса на Се’Недра беше внимателно подредена и прихваната на челото и слепоочията със златна диадема в формата на венец от дъбови листа. Отзад косата й беше сплетена по странен начин и падаше свободно върху едното й крехко рамо.
— Харесва ли ти? — попита го тя.
— Това не е обичайният начин, по който носиш косата си — отбеляза той.
— Това всички го забелязваме, Гарион — отвърна му тя надменно.
После се обърна към огледалото и се загледа критично в отражението си.
— Все още не съм сигурна за заплитането, лейди Поулгара — суетеше се тя. — Жените на Толнедра не сплитат косите си. Така приличам на алорнка.
— Не съвсем, Се’Недра — измърмори Адара.
— Знаеш какво имам предвид, Адара. Всички тези миловидни блондинки с плитките и млечнобелия им тен.