— Не е ли малко рано да се приготвяме? — попита Гарион. — Дядо спомена, че няма да оставяме кълбото в тронната зала преди обяд.
— Няма чак толкова много време, Гарион. — Леля Поул откъсна конеца със зъби, отдръпна се назад и погледна критично роклята на Се’Недра. — Какво мислиш, Лайла?
— Изглежда точно като принцеса, Поул — превъзнесе се кралица Лайла.
— Тя е принцеса, Лайла — припомни леля Поул на пълничката малка кралица.
После се обърна към Гарион.
— Иди да закусиш и помоли някой да ти покаже къде са баните — нареди му тя. — Намират се в подземията на западното крило. След банята имаш нужда от бръснене. Постарай се да не се порязваш. Не искам да изцапаш с кръв хубавите си дрехи.
— Трябва ли да облека всичко това?
Тя му хвърли поглед, който веднага отговори на този въпрос, както и на някои други, които можеше да зададе.
— Ще потърся Силк — съгласи се той бързо. — Той ще знае къде са баните.
— Направи го — гласът на Поулгара също прозвуча безкомпромисно. — И не се губи. Искам да бъдеш готов, когато настъпи моментът.
Гарион кимна и излезе. Думите й прозвучаха като странно ехо на словото, които беше чул в съня си и той се замисли над това, като търсеше Силк.
Дребният мъж се излежаваше в компанията на останалите в една осветена от фенери стая в западното крило. Кралете бяха там заедно с Бранд, Белгарат и другите приятели на Гарион. Закусваха торта и топло подлютено вино.
— Къде изчезна тази сутрин? — попита го Лелдорин. — Когато станах, те нямаше в стаята.
— Не можех да спя повече — отвърна Гарион.
— Защо не ме събуди?
— Защо трябва да губиш от съня си, само защото аз съм имал неспокойна нощ? — Гарион усети, че обсъждат нещо задълбочено и седна, за да изчака удобен момент да поговори със Силк.
— Мисля, че успяхме доста да разгневим Таур Ургас през последните няколко месеца — казваше Барак.
Огромният мъж се беше изтегнал удобно в един стол с висока облегалка, а лицето му беше потънало в сянката на фенера, който светеше зад него.
— Първо Релг измъкна Силк буквално под носа му, после Белгарат унищожи Ктучик и срина до основи Рак Ктхол, докато си връщаше кълбото. Накрая Чо-Хаг и Хетар избиха значителна част от армията му, когато се опитваше да ни преследва. Кралят на мургите имаше лоша година.
Огромният мъж се засмя и излезе от сянката. За един момент, само за секунда, Гарион видя друг образ там. Играта на блещукащата светлина и танцуващите сенки направи така, че за момент на мястото на Барак се появи огромна рунтава мечка… после изчезна. Гарион разтърка очи и се опита да изгони спомена за съня, който го преследваше цяла сутрин.
— Все пак не мога да разбера какво имате предвид, когато казвате, че Релг е влязъл в скалата, за да спаси принц Келдар — намръщи се крал Фулрах. — Да не искате да кажете, че се промушва през скалите?
— Мисля, че няма да можеш да разбереш, ако не го видиш, Фулрах — поясни Белгарат. — Покажи му, Релг!
Фанатикът погледна стареца, после отиде до каменната стена на големия прозорец. Силк веднага се извърна, потръпвайки.
— Все още не мога да гледам как го прави — заяви той на Гарион.
— Леля Поул каза, че трябва да те попитам за баните — заговори го Гарион тихо. — Иска да се изкъпя, да се обръсна и после предполагам, трябва да си облека най-хубавите дрехи.
— Ще дойда с теб — предложи Силк. — Мисля, че всички тези господа ще бъдат запленени от демонстрацията на Релг ще искат да я видят отново и отново. Какво прави той?
— Пъхна ръката си през стената и им помаха с пръсти от външната страна на прозореца — съобщи Гарион.
Силк погледна през рамо, после потръпна отново и бързо и върна очи.
— Това ме кара да настръхвам — каза той с отвращение. — Да отидем да се изкъпем.
— И аз ще дойда с вас — присъедини се Лелдорин. Трима тихо излязоха от стаята.
Баните се намираха в едно подобно на пещера подземие по западното крило на цитаделата. Дълбоко в скалата имаше топли извори — те бълбукаха и изпълваха облицованото в плочки помещение с пара и лека миризма на сяра. Имаше само няколко фенера и един прислужник, който мълчаливо им подаде кърпите и изчезна в парата, за да нагласи клапите, които регулираха температурата на водата.
— Големият басейн става по-горещ, колкото повече се приближаваш към далечния край — съобщи Силк на Гарион и Лелдорин, когато те се съблякоха. — Някои казват, че трябва да влезеш навътре, докато стигнеш до най-горещото, което тялото може да издържи, но аз предпочитам да спра в приятно топлата вода и да покисна.