Той се хвърли във водата.
— Сигурен ли си, че ще сме сами тук? — попита Гарион нервно. — Не искам, докато се къпя, да се появи ято млади дами.
— Дамските бани са на друго място — увери го Силк. — Хората на Рива са доста консервативни в това отношение. Не са чак толкова напредничави като толнедранците например.
— Сигурни ли сте, че къпането през зимата е здравословно? — попита Лелдорин, като гледаше димящата вода подозрително.
Гарион се потопи в басейна и бързо се придвижи от хладката към горещата вода. Парата се сгъстяваше, колкото по-навътре влизаше в басейна и светлината от двата фенера, закачени на отсрещната стена, придоби червеникав блясък. Облепените с плочки стени връщаха обратно ехото от гласовете им и плясък на водата със странна пещерна безплътност. Парата се издигаше на кълбета над водата и Гарион изведнъж се почувства откъснат от приятелите си в тази мъгла. Топлата вода го успокояваше и сякаш го отнасяше несъзнателно, изсмукваше всичките му спомени — цялото му минало и бъдеще. Замечтано той се отпусна по гръб и без да знае защо, се остави да потъне под тъмната димяща вода. Не знаеше колко време прекара така — със затворени очи. После лицето му се показа на повърхността и той се изправи. Водата се стичаше от косата му по раменете. Почувства се странно пречистен от това гмуркане. Изведнъж слънцето проби скупчените облаци, един лъч се промуши през прозореца и обля със светлина Гарион. Внезапната светлина беше погълната от парата, която сякаш гореше с млечен пламък.
„Поздравявам те, Белгарион!“ — каза гласът в ума му. — „Поздравявам те с празника.“
В гласа липсваше обичайният весел тон и звучеше странно официално.
„Благодаря ти!“ — отвърна Гарион сериозно. Повече не си проговориха.
Парата се издигаше и разпръсваше около него, докато вървеше към по-студената част на басейна, където Силк и Лелдорин се бяха потопили във водата до шия и си говореха тихо.
Около половин час преди обяд Гарион, извикан от леля Поул, премина по дългия каменен коридор и се отправи към стаята, която се намираше близо до огромната гравирана врата на Залата на риванските крале. Беше облечен в най-хубавия си костюм — жакет и панталон, а кожените му полуботуши бяха излъскани до блясък. Леля Поул носеше тъмносиня туника, пристегната с колан на талията. За пръв път Белгарат, облечен също в синя дреха, не изглеждаше размъкнат и мръсен. Лицето на възрастния човек беше много сериозно. Когато разговаряха с леля Поул, нямаше и следа от закачките, които обикновено присъстваха в разговорите им. Седнал мълчаливо в ъгъла на малката стая, облечен целият в бели ленени дрехи, Задача наблюдаваше съсредоточено какво става наоколо.
— Изглеждаш много добре, Гарион — леля Поул протегна ръка, за да приглади пясъчната му коса назад.
— Не трябва ли да влезем вътре? — попита Гарион.
Беше виждал как други — с много по-скромни и много по-пищни одежди — бяха влизали в залата.
— Ще влезем, Гарион — отвърна му тя. — Всичко с времето си.
Обърна се към Белгарат.
— Колко още? — попита тя.
— Още малко повече от половин час — отвърна той.
— Готово ли е всичко?
— Попитай Гарион — каза й старецът. — Аз съм се погрижил за това, което е по силите ми. Останалото зависи от него.
Тогава леля Поул се обърна към Гарион. Очите й бяха сериозни, челото й блестеше със сребърен отблясък под тъмнината на косата й.
— Е, Гарион — попита тя, — готов ли си?
Той я погледна озадачен:
— Тази нощ сънувах най-странния сън в живота си. Всички ми задаваха същия въпрос. Какво означава това, лельо Поул? За какво да съм готов?
— Това ще се изясни след малко — успокои го Белгарат. — Извади си амулета! Днес ще го носиш върху дрехите си.
— Мислех, че не трябва да го виждат други хора.
— Днес е по-различно — отвърна възрастният мъж. — Всъщност днешният ден е различен от всички останали дни, които съм видял, а аз съм видял много.
— Защото е празник ли?
— Това е само едната страна на нещата… — Белгарат бръкна под дрехата си, за да извади своя сребърен медальон. Погледна го бързо. — Малко се е изтъркал — отбеляза той. После се усмихна: — Но същото се отнася и за мен, предполагам.
Леля Поул извади своя амулет. Двамата с Белгарат протегнаха ръце и хванаха дланите на Гарион. После затвориха кръга.