Погледът й беше като извадена кама.
— С разрешението на Ваше Величество, бих искала да се оттегля.
И без да дочака отговор, тя напусна стаята.
Гарион остана загледан след нея. Това вече беше прекалено.
Смяташе веднага да отиде и да се оплаче на леля Поул, но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че тя няма да прояви никакво разбиране. Трябваше да си поговори с някой, който беше достатъчно безпристрастен, за да може да мисли по друг начин. Гарион излезе от всекидневната на Се’Недра и тръгна да търси Силк.
Дребният мъж не беше в стаята си и прислужникът, който оправяше леглото, не спираше с поклоните, докато обясняваше, че няма никаква представа къде може да е Силк. Гарион побърза да се махне.
Понеже апартаментът на Барак, който той делеше със съпругата и децата си, беше само на няколко крачки надолу по коридора, Гарион се отправи натам, като опитваше да не се обръща назад, защото беше сигурен, че облеченият в сиво наметало прислужник все още го следваше.
— Барак! — извика той, докато чукаше по вратата на черека. — Аз съм, Гарион. Може ли да вляза?
Лейди Мерел отвори вратата веднага и се поклони почтително, но той я спря:
— Моля те, не прави това.
— Какво става, Гарион? — попита Барак от зеления стол, в който беше седнал и люлееше малкия си син.
— Търся Силк — отвърна Гарион и влезе в голямата удобна стая, в която бяха пръснати дрешките и играчките на децата.
— Погледът ти е странен — забеляза огромният мъж. — Случило ли се е нещо?
— Току-що научих една неприятна новина — каза му Гарион и сви рамене. — Трябва да поговоря със Силк. Може би той ще ми предложи изход.
— Искаш ли да закусиш? — предложи лейди Мерел.
— Вече ядох — отвърна Гарион.
Този път Гарион видя Мерел по-отблизо. Беше разпуснала стегнатите плитки, които обикновено носеше, и русата й коса нежно очертаваше лицето й. Беше облечена в обичайната зелена рокля, но в поведението й липсваше онази скованост, която винаги личеше. Барак, както Гарион забеляза, също беше загубил част от отбранителните си маниери, които присъстваха в поведението му, когато беше с жена си.
В стаята влязоха дъщерите на Барак, които вървяха от двете страни на Задача. Седнаха в ъгъла и подхванаха една сложна детска игра, която разпали смеха им.
— Мисля, че дъщерите ми са решили да го отмъкнат — усмихна се Барак. — Изведнъж се озовах затънал до шия в семейните ангажименти и странното е, че изобщо нямам нищо против.
Мерел му изпрати една бърза, почти срамежлива усмивка. После погледна към кикотещите се деца.
— Момичетата направо го обожават — каза тя и се обърна към Гарион. — Забелязал ли си, че не можеш да го гледаш дълго в очите? Той сякаш наднича право в сърцето ти.
Гарион кимна.
— Може би е свързано с това, че той се доверява на всички — предположи кралят. После попита Барак:
— Имаш ли представа къде мога да намеря Силк?
Барак се засмя:
— Разходи се нагоре-надолу по хълма и се ослушай за шум от търкалящи се зарове. Малкият крадец играе комар, откакто сме пристигнали. Дурник може да знае нещо. Той се крие в конюшните. Кралските особи го изнервят.
— И с мен е така — рече Гарион.
— Но ти си кралска особа, Гарион! — припомни му Мерел.
— Това ме изнервя още повече.
Имаше една задна пътека, която водеше към конюшните и Гарион реши да използва нея, вместо да минава през коридорите, където можеше да се натъкне на благородници. Този път се използваше предимно от слугите, които отиваха и се връщаха от кухнята и Гарион допусна, че по-голямата част от прислугата не го е виждала. Докато вървеше с наведена глава, за да не го познае някой, отново мерна зад гърба си мъжа, който го следваше по петите, откакто беше напуснал кралския апартамент. Ядосан до такава степен, че вече не се интересуваше дали всички ще го разпознаят, Гарион се обърна с лице към преследвача си.
— Знам, че си там — заяви той. — Излез, така че да мога да те видя!
Зачака, като потропваше нервно с крак. Коридорът зад него остана тих и празен.
— Излизай веднага! — повтори Гарион с непривичен за него заповеднически тон.
Но никой не се показа. За секунда Гарион си помисли да се върне обратно и да хване преследвача си, докато се промъква, но точно в този момент от посоката, от която дойде Гарион, се появи един слуга с един поднос мръсни чинии.
— Видя ли някого там отзад? — попита го Гарион.