После от тъмните дълбини на леда се появи нова фигура. Още една жена. Тя имаше коса като слънчева светлина, а лицето й приличаше повече на леля Поул, отколкото на Поледра.
— Поулгара, скъпа сестричке.
— Белдаран — гласът на леля Поул беше натежал от любов.
— И Белгарион — каза далечната баба на Гарион, — последното цвете на любовта ми с Рива.
— Приеми и нашата благословия, Белгарион — заяви Поледра. — Сбогом засега и помнете, че ви обичаме.
После и двете изчезнаха.
— Помогна ли ти това? — попита леля Поул.
Гласът й беше разстроен, а очите й пълни със сълзи.
Гарион беше прекалено изненадан от това, което видя и чу, за да отговори. Мълчаливо кимна с глава.
— Радвам се тогава, че усилията ми не отидоха напразно — заключи тя. — Моля те, затвори прозореца, скъпи. Зимата влиза в стаята през него.
ГЛАВА 14
Беше първият пролетен ден и крал Белгарион беше ужасно нервен. Очакваше шестнадесетия рожден ден на принцеса Се’Недра с нарастващо нетърпение и сега, когато този ден най-после дойде, беше на ръба на паниката. Тъмносинята риза, над която дузина шивачи работиха седмици наред, не му стоеше както трябва. Беше малко тясна в раменете, а твърдата яка драскаше врата му. Освен това короната му се струваше необичайно тежка в този ден. Тронът също сякаш беше по-неудобен от обикновено.
Залата на краля на Рива беше украсена, но дори знамената и гирляндите от бледи пролетни цветя не можеха да прикрият истинската мрачна безжизненост на огромното помещение. Събралите се благородници си бъбреха и се смееха помежду си, сякаш нищо важно не се случваше — Гарион се почувства обиден от безсърдечната липса на интерес към това, което предстоеше.
Леля Поул беше застанала вляво от трона, пременена в нова сребриста рокля и със сребърен венец в косите. Белгарат седеше отпуснат безгрижно от другата страна на краля. Облечен беше в нова риза, която кой знае защо висеше по него като дрипа.
— Не се върти толкова, скъпи — каза спокойно леля Поул.
— Много ти е лесно да го кажеш — отвърна рязко Гарион.
— Опитай се да не мислиш за това — посъветва го Белгарат. — След малко всичко ще свърши.
Тогава Бранд, чието лице изглеждаше още по-мрачно от обикновено, влезе в залата от страничната врата и се приближи към трона.
— На вратите на цитаделата стои един нийсанец, Ваше Величество — прошепна той. — Казва, че е пратеник на кралица Салмисра и е дошъл да присъства на церемонията.
— Възможно ли е това? — Гарион се обърна към леля Поул изненадан от новината.
— Не съвсем — отвърна тя. — По-вероятно е това да е дипломатическа измислица. Предполагам, че нийсаните биха предпочели да запазят в тайна състоянието на Салмисра.
— Какво да правя? — попита Гарион.
— Пусни го да влезе — сви рамене Белгарат.
— Тук вътре? — Бранд беше шокиран. — Нийсанец в тронната зала? Не говориш сериозно, Белгарат.
— Гарион е владетел на Запада, Бранд — отвърна старецът — включително и на Нийса. Не мисля, че хората-змии ще ни бъдат полезни някога, но нека бъдем учтиви с тях.
Лицето на Бранд застина в несъгласие.
— Какво е решението на Ваше Величество? — попита той направо Гарион.
— Ами… — Гарион се поколеба. — Да влезе, нали?
— Не се колебай, Гарион! — намеси се твърдо леля Поул.
— Съжалявам! — подхвърли Гарион.
— И не се извинявай! — добави Поулгара. — Кралете не извиняват.
Той я погледна безпомощно. После се обърна към Бранд:
— Кажи на посланика на Нийса да се присъедини към нас — тонът му прозвуча миролюбиво.
— Между другото, Бранд — каза Белгарат, — не бих искал да вдига много шум. Нийсанецът има статут на посланик и ще бъде грубо нарушение на протокола, ако почине внезапно.
Бранд се поклони сковано, обърна се и напусна залата.
— Наистина ли беше необходимо това, татко? — попита леля Поул.
— Старите вражди умират трудно — отвърна Белгарат. — Понякога е по-добре да кажеш всичко открито, за да няма недоразумения по-късно.
Когато посланикът на кралицата-змия влезе в залата, Гарион ахна от изненада. Беше Сади, главният евнух в двореца на Салмисра. Слабият мъж с мъртъв поглед и обръсната глава беше облечен в обичайната пъстра синьо-зелена роба и се кланяше, докато се приближаваше към трона.
— Привет на Ваше Величество от вечната Салмисра, кралицата на хората змии — каза той с характерния си алтов глас.