Двамата с Валгон се движеха величествено между редиците на високите легионери с бляскави униформи. Когато стигнаха до предната част на залата, спряха.
Бранд, сериозен и внушителен, взе жезъла си от Бралон, своя най-голям син, и удари силно три пъти по каменния под.
— Нейно Имперско Величие Се’Недра от империя Толнедра — обяви той с дълбок и силен глас. — Ще я удостои ли Ваше Величество с аудиенция?
— Ще приема принцесата! — заяви Гарион и се изправи леко на трона си.
— Принцеса Се’Недра може да си приближи до трона! — обяви Бранд.
Независимо от това, че думите му бяха част от официалния ритуал, те бяха внимателно подбрани, за да стане ясно на всички, че принцесата на Толнедра се беше явила като молител.
Очите на Се’Недра бълваха огън и Гарион изстена вътрешно. Все пак мъничката принцеса се приближи към определеното място и се поклони величествено. В този жест нямаше никакво смирение.
— Принцесата може да говори — прогърмя гласът на Бранд. В един много кратък момент на раздразнение на Гарион му се прииска да го удуши.
Се’Недра се изправи с лице, студено като зимно море.
— Аз, Се’Недра, дъщеря на Ран Боруни XXIII и принцеса на империя Толнедра се явявам съгласно договора и закона пред Негово Величество Белгарион, крал на Рива — заяви тя. — Така империя Толнедра още веднъж засвидетелства своето желание да изпълни задължението си, посочено в хрониките на Воу Мимбре. Нека останалите кралства видят готовността на Толнедра и да последват примера, като също изпълнят своите ангажименти. Заявявам пред тези свидетели, че съм неомъжена девица на подходяща възраст. Ще ме приеме ли Ваше Величество за своя съпруга?
Отговорът на Гарион беше добре обмислен. Тихият вътрешен глас беше предложил начин за преодоляване на дългите години семейно разногласие. Той се изправи и каза:
— Аз, Белгарион, крал на Рива, приемам имперската принцеса Се’Недра за своя съпруга и кралица. Заявявам освен това, че тя ще управлява заедно с мен Рива и всички останали земи, които бъдат присъединени към кралството.
Изненадата, която премина през цялата зала, се чу ясно, а лицето на Бранд побеля. Погледът, който Се’Недра отправи към Гарион, беше пълен с учудване, а остротата в очите й се смекчи.
— Ваше Величество е много мил — отвърна тя с лек поклон. Част от напрежението беше изчезнало от гласа й и тя погледна бързо встрани към разгневения Бранд.
— Имам ли Вашето разрешение да се оттегля, Ваше Величество? — попита мило бъдещата кралица.
— Както предпочитате, Ваше Височество — отвърна Гарион и потъна пак в трона си.
Потеше се усилено. Принцесата се поклони отново, а в очите й проблясваха палави пламъчета. После се обърна и напусна залата, обградена от легионерите.
Когато вратите се захлопнаха след нея, през тълпата премина гневен шепот. Думата „нечувано“ беше най-често повтаряна.
— Това е нечувано, Ваше Величество — запротестира Бранд.
— Не съвсем — отвърна Гарион отбранително. — Престолът на Арендия се поделя от крал Кородулин и кралица Маясерана.
Той погледна към Мандорален, който блестеше в снаряжението си, с тиха молба в очите.
— Негово Величество казва истината, милорд Бранд — заяви Мандорален. — Уверявам ви, че нашето кралство не страда липсата на еднолично управление.
— Онова е Арендия — противопостави се Бранд. — Това е Рива. Двете страни са напълно различни. Никой алорнски владетел не е бил управляван от жена.
— Няма да ни навреди, ако се възползваме от евентуални предимства на ситуацията — допусна Родар. — Ето например моят кралица — тя има много по-значителна роля в управлението на Драсния, отколкото позволяват обичаите.
С огромни усилия Бранд успя да се овладее.
— Разрешете да се оттегля, Ваше Величество — обърна се то към Гарион с все още побеляло от гняв лице.
— Както искаш — отвърна Гарион тихо.
Нещата не се развиваха добре. Консерватизмът на Бранд се оказа един голям проблем, който не беше предвидил.
— Интересно решение, скъпи — каза му тихо леля Поул, — но не мислиш ли, че щеше да бъде добре да го обсъдиш с някого преди да го направиш обществено достояние?