— Ваше Величество — поздрави тя Гарион съвсем официално. Той се надигна отново и се поклони учтиво в отговор. Това доста го изморяваше.
— Трябва да поговоря с теб, Поулгара — заяви Мерел.
— Разбира се — отговори леля Поул. — Ще ни извиниш ли, Гарион?
— Ще почакам в другата стая — предложи той.
Прекоси стаята, стигна до вратата, но не я затвори плътно.
Любопитството му отново надделя над добрите маниери.
— Всички ми се подиграват в лицето — избърбори Мерел, още преди той да напусне стаята.
— За какво става въпрос?
— Ами… — поколеба се Мерел, но после заговори решително. — Не винаги сме били в добри отношения със съпруга ми — призна тя.
— Не беше тайна за никого, Мерел — каза й леля Поул дипломатично.
— В това е целият проблем — оплака се Мерел. — Всички ми се присмиват скришно и очакват да стана същата като преди.
В гласа й се прокрадна нотка на решителност.
— Е, няма да стане — заяви тя. — Така че могат да се смеят, колкото си искат.
— Радвам се да го чуя, Мерел — отговори леля Поул.
— О, Поулгара — каза Мерел с усмивка, която не можа да възпре. — Той толкова прилича на голям рунтав мечок, но всъщност има много нежна душа. Защо не съм забелязала това по-рано? Толкова загубени години.
— Трябва да пораснеш, Мерел — каза й леля Поул. — При някои хора е нужно повече време, това е всичко.
След като лейди Мерел си тръгна, Гарион се върна отново и погледна леля Поул насмешливо.
— Винаги ли е било така? — попита той. — Искам да кажа, винаги ли идват при теб, когато имат проблеми?
— Случва се от време на време — отвърна тя. — Хората изглежда смятат, че съм много мъдра. Обикновено те вече знаят какво трябва да направят, така че ги изслушвам, съгласявам се с тях и ги подкрепям, без да им вредя. Това ги прави щастливи. Всяка сутрин отделям известно време за тези посещения. Те знаят, че съм тук, ако почувстват нуждата да си поговорят с някого. Искаш ли малко чай?
Той поклати глава.
— Не са ли ужасни всички тези проблеми на другите хора?
— Не е чак толкова тежко, Гарион — отговори тя. — Обикновено проблемите им са малки, семейни. Приятно е дори да се занимаваш с неща, които не са чак толкова разтърсващи. Освен това нямам нищо против посетители, независимо от причините, заради които идват.
Следващият посетител обаче беше кралица Ислена и нейният проблем беше по-сериозен. Когато прислужницата съобщи, че кралицата на Черек желае да говори лично с лейди Поулгара, Гарион се премести отново. Но както преди, любопитството му го застави да подслуша всичко през вратата на съседната стая.
— Опитах всичко, за което можах да се сетя, Поулгара — заяви Ислена. — Но Гродег не иска да ме остави на мира.
— Главният свещеник на Белар?
— Естествено, той знае всичко — потвърди Ислена. — Всички му подчинени му докладват за необмислените ми постъпки. Той ме заплаши да каже на Анхег, ако се опитам да прекъсна връзката си с последователите на Култа към мечката. Как съм могла да бъда толкова глупава? Той ме притиска.
— Колко необмислени са постъпките ти, Ислена? — отсъди строго леля Поул.
— Присъствах на някои от техните ритуали — призна Ислена — Назначих няколко от членовете на култа в двореца. Подадох малко информация на Гродег.
— Кои ритуали, Ислена?
— Не на онези, Поулгара — отвърна Ислена с развълнуван глас. — Никога не бих прибягнала до такава низост.
— Значи всичко, което си направила, е да се присъединиш към няколко безобидни събирания, където хората се обличат мечи кожи и си пуснала няколко поклонника в двореца, където така или иначе, вече е имало дузина, ако не и повече, и си предала безобидна информация от кралския дворец? Безобидна беше нали?
— Не съм предала държавни тайни, Поулгара, ако това имаш предвид — каза твърдо кралицата.
— Тогава Гродег няма никаква власт над теб, Ислена.
— Какво да правя, Поулгара? — попита кралицата със страдалчески глас.
— Иди при Анхег. Кажи му всичко.
— Не мога.
— Трябва. Иначе Гродег ще те въвлече в нещо по-ужасно. Всъщност ситуацията би могла да се обърне в полза на Анхег. Кажи ми доколко знаеш какво прави култът?
— Започнаха да създават монашески ордени сред селяните.
— Никога не са го правили преди — замисли се леля Поул. — Култът винаги е обхващал само аристокрацията и духовенството.