— Не съм съвсем сигурна — добави Ислена, — но мисля, че се подготвят за нещо по-значимо, нещо като конфронтация.
— Ще кажа на баща си — отговори леля Поул. — Смятам, че той ще предприеме нещо. Докато култът беше забавление за духовенството и дребната аристокрация, не беше чак толкова важен, но надигането на селяните е съвсем друго нещо.
— Чух и някои други неща — продължи Ислена. — Мисля, че се опитват да проникнат в разузнавателните служби на Родар. Ако успеят да поставят няколко души на подходящи места в Боктор, ще имат достъп до повечето държавни тайни на Запада.
— Разбирам — гласът на леля Поул беше студен като лед.
— Веднъж чух Гродег да говори — каза Ислена с отвращение. — Беше преди да открие, че не искам да имам нищо общо с него. Четеше предсказанията и знаците на небето и говореше за връщането на краля на Рива. Култът приема съвсем сериозно думите „Повелител на Запада.“ Искрено вярвам, че тяхната крайна цел е да въздигнат Белгарион до ранга император на целия Запад — Алория, Сендария, Арендия, Толнедра и Нийса.
— „Повелител на Запада“ има съвсем друго значение — отбеляза леля Поул.
— Знам — отвърна Ислена. — Но Гродег иска да го изопачи, за да придобие този смисъл. Той е абсолютен фанатик и иска да смени вярата на всички хора от Запада, да ги подчини на Белар, дори със силата на оръжието, ако е необходимо.
— Този идиот — вбеси се леля Поул. — Той ще предизвика всеобща война, ако се опита да направи това, ще всее раздор и сред боговете. Какво им става на алорните, че толкова много искат да се разширят на юг? Самите богове установиха тези граници. Мисля, че е време някой да стъпи здраво на врата на Гродег. Върви при Анхег веднага. Разкажи му всичко и му предай, че искам да поговорим. Предполагам, че баща ми също ще иска да обсъди нещата с него.
— Анхег ще ми се ядоса, Поулгара — запъна се Ислена.
— Не мисля така — увери я леля Поул. — Вероятно ще ти бъде дори благодарен, като разбере, че си разкрила плана на Гродег. Нека да си мисли, че си се движила с Гродег, за да получиш повече информация. Това е съвсем уважителна причина и е нещо, което всяка предана съпруга би направила.
— Не бях помислила за това — Ислена вече звучеше по-уверено. — Това е смела постъпка, нали?
— Направо героична — отговори леля Поул. — Сега иди при Анхег!
— Ще отида, Поулгара.
Последваха бързи и решителни крачки, после вратата се затвори.
— Гарион, ела — гласът на леля Поул беше твърд. Той отвори вратата.
— Ти слушаше? — не прозвуча като въпрос.
— Ами…
— Ще трябва да поговорим за това — каза тя. — Но не му е времето сега. Иди да намериш дядо си и му кажи, че искам да го видя веднага. Не ме интересува какво прави. Доведи ми го!
— Но как да сме сигурни, че той може да направи нещо. — попита Гарион настоятелно. — Искам да кажа, ако е загубил силата си…?
— Има много видове сила, Гарион. Вълшебството е един тях. А сега иди и го доведи веднага.
— Добре, лельо Поул. — Гарион вече се беше запътил към вратата.
ГЛАВА 16
Върховният жрец на Белар беше величествено изглеждащ мъж, висок почти седем фута. Имаше дълга сива брада и пламтящи очи, потънали дълбоко под рошавите черни вежди. Той пристигна от Вал Алорн една седмица след очевидно безкрайните преговори, в резултат на които се появи годежният договор. Свитата, която го придружаваше, се състоеше от две дузини войни със сурови лица, облечени в мечи кожи.
— Поклонници на мечката — отбеляза кисело Барак пред Гарион и Силк, докато тримата стояха изправени върху стената на Цитаделата и наблюдаваха жреца и хората му, които се изкачваха по пътя от пристанището, огрени от ясната пролетна светлина.
— Не съм споменавал нищо за войници! — отбеляза възмутен Гарион.
— Мисля, че сам е взел това решение — отговори Силк. — Гродег умее да взема нещата в свои ръце.
— Чудя си дали ще му се понрави, ако го хвърля в тъмница — разгорещи се Гарион. — Имам ли тъмница?
— Предполагам, че можем да импровизираме — засмя се Барак. — Едно хубаво влажно мазе. Ще трябва да внесеш няколко плъха все пак. Островът е известен това, че се е отървал от тез гризачи.
— Подиграваш ми се — обвини Гарион приятеля си, който изчерви леко.
— Е, хайде сега, знаеш, че не бих го направил, Гарион — отговори Барак, като подърпваше брадата си.
— Бих искал да поговоря с Белгарат, преди да окова Гродег във вериги — предложи Силк. — Политическите последствия могат да се окажат по-сериозни, отколкото ти се струва. Каквото и да правиш, не позволявай на Гродег да остави някой от хората си тук. Той се опитва да се установи на Острова на ветровете от двайсет години. Дори и Бранд не устоя на изкушенията.