Выбрать главу

— Бранд?

— Не е ли очевидно? Не мога да кажа, че Бранд е член на култа, но явно му симпатизира.

Гарион беше шокиран и отвратен от това разкритие.

— Какво мислиш, че трябва да направя? — попита той.

— Не се опитвай да си играеш на политика с тези хора — отговори Барак. — Гродег е тук да извърши официалната годежна церемония. Остави го да го направи.

— Все пак той ще се опита да говори с мен — ядосваше се Гарион. — Ще се опита да ме накара да поведа войски срещу южните кралства, така че да може да покръсти арендите, толнедранците и нийсаните в култа към Белар.

— Откъде знаеш това? — полюбопитства Силк.

— Предпочитам да не ти отговарям — измъкна се Гарион.

— Белгарат знае ли?

— Леля Поул му каза — кимна Гарион.

Силк замислено гризеше ноктите си.

— Прави се на глупак! — каза накрая.

— Какво?

— Преструвай се на провинциален селяндур, който няма никаква представа какво става. Гродег ще направи всичко възможно, за да останете насаме, така че да може да изтръгне от теб съгласие. Само се усмихвай и кимай глупаво и всеки път, когато направи предложение, изпращай да повикат Белгарат. Остави го да си мисли, че не можеш да вземаш решения сам.

— Това няма ли да ме направи да изглеждам като…?

— Интересува ли те какво мисли той за теб?

— Всъщност не, предполагам, но…

— Това ще го побърка — изтъкна Барак със злорада усмивка. — Ще си мисли, че си пълен идиот, лесен за манипулиране. Но ще осъзнае, че ако те иска, ще трябва да се бори с Белгарат, за да те получи. Още преди да си е тръгнал, ще го накараме да си скубе брадата от безсилие. — Обърна се и се вгледа в Силк със задоволство. — Да постъпим така с човек като Гродег е наистина ужасно!

Силк се ухили.

— Не е ли така?

Тримата стояха и се усмихваха един на друг, докато накрая избухнаха в бурен смях…

Официалната годежна церемония се състоя на следващия ден.

Имаше големи разправии за това кой трябва пръв да влезе в Залата на краля на Рива, но този проблем беше решен с предложението на Белгарат Гарион и Се’Недра да влязат едновременно, хванати за ръка.

— В края на краищата всичко това е подготовка за сватбата — подчерта той. — Трябва да започнем поне с подобие на приятелство.

С приближаването на тържествения час Гарион ставаше все по-нервен. Неговата принцеса се мръщеше, откакто се случи инцидентът с амулета и той беше почти сигурен, че ще има неприятности. Но за негова изненада Се’Недра сияеше, докато двамата изчакваха сами в един малък салон официалните гости се съберат в залата. Гарион се суетеше, разхождаше се напред-назад, оправяше дрехите си, а Се’Недра седеше сдържано и спокойно, докато чакаше фанфарите да оповестят тяхното влизането им.

— Гарион! — принцесата първа наруши мълчанието.

— Да?

— Спомняш ли си времето, когато се къпехме заедно в гората на дриадите?

— Не сме се къпали заедно — отговори той бързо, като се изчерви до корените на косата си.

— Е, почти.

Тя се направи, че не забелязва срамежливостта му.

— Осъзнаваш ли, че лейди Поулгара ни е подтиквала един към друг през цялото време, докато пътувахме? Тя е знаела, всичко това ще се случи, нали?

— Да — призна Гарион.

— И така тя продължи да ни сближава, като се е надявала, че между нас може да се случи нещо.

Гарион се замисли върху думите й.

— Вероятно си права — заключи той. — Тя обича да подрежда живота на хората вместо тях.

Се’Недра въздъхна.

— Погледни само колко възможности сме пропуснали — каза тя с известно съжаление в гласа.

— Се’Недра! — възкликна Гарион, потресен от намека й. Тя се изкикоти закачливо и въздъхна отново.

— Сега всичко ще бъде отегчително официално. И може би изобщо няма да е забавно.

Гарион се изчерви.

— Както и да е — продължи тя. — Спомняш ли си, че тогава, когато се къпахме заедно, те попитах дали искаш да ме целунеш?

Гарион кимна, защото не смееше да се довери на гласа си.

— Знаеш ли, така и не получих онази целувка — рече тя дяволито, изправи се и прекоси малката стая, като вървеше право срещу него. — Мисля, че бих искала да я получа сега. — Тя сграбчи здраво реверите на жакета му с малките си ръце. — Дължиш ми целувка, Белгарион, кралю на Рива, а толнедранките винаги си вземат онова, което им дължат.