Погледът, който му хвърли, пръскаше опасен блясък. А навън фанфарите изсвириха продължително.
— Трябва да вървим — прошепна малко безнадеждно Гарион.
— Нека да чакат — измърмори тя, а ръцете й се плъзнаха около врата му.
Гарион се опита да се измъкне с една бърза небрежна целувка, но неговата принцеса си беше наумила нещо друго. Малките й ръце бяха учудващо силни, а пръстите й се заровиха в косата му. Целувката беше дълга и коленете на Гарион започнаха да треперят.
— Ето — въздъхна Се’Недра, когато го пусна.
— По-добре да вървим — предложи Гарион, когато фанфарите засвириха отново.
— Един момент. Разрошена ли ми е косата? — Тя се завъртя, за да може той да я огледа.
— Не — отговори кралят. — Всичко изглежда в ред.
Тя разтърси главата си неодобрително.
— Опитай се да го направиш по-добре следващия път — каза тя. — Иначе ще започна да си мисля, че не ме приемаш с подобаваща сериозност.
— Никога няма да успея да те разбера, Се’Недра.
— Знам — каза тя с мистериозна лека усмивка. После го погали нежно по бузата. — И ще направя всичко възможно винаги да бъде така. Ще влизаме ли? Наистина не трябва да караме гостите да ни чакат.
— И аз това казах преди малко.
— Тогава бяхме заети — заяви тя твърдо с видимо безразличие. — Един момент. — Приглади внимателно косата си. — Така е по-добре. Сега ми подай ръката си.
Гарион протегна ръка и неговата принцеса положи своята в ръката му. Тогава той отвори вратата при третото изсвирване на фанфарите. Когато влязоха, през залата премина развълнуван шепот. След разговора със Се’Недра Гарион пристъпваше бавно, а изражението му беше сериозно и величествено.
— Не бъди чак толкова сериозен — прошепна тя. — Усмихни се малко и кимай от време на време. Така се прави.
— Щом казваш — отговори той. — Наистина не разбирам много от тези неща.
— Ще се справиш — увери го тя.
Като се усмихваше и кимаше на събралата се тълпа от хора, кралската двойка се отправи през залата към стола на принцесата, който беше поставен в предната част. Гарион задържа стола, докато принцесата седне, след това се поклони, мина по подиума и отиде до трона си. Както винаги, когато той сядаше, и този път златното кълбо на Алдур заблестя. Този път обаче светлината, която излъчваше, имаше блед розов оттенък.
Официалната годежна церемония започна с напевна молитва, произнесена с оглушителен глас от върховния жрец на Белар. Гродег се възползва напълно от драматичния момент.
— Отегчителен стар бърборко, нали? — измърмори Белгарат от обичайното си място вдясно от престола.
— Какво правихте двамата със Се’Недра вътре? — попита леля Поул.
— Нищо — отвърна Гарион, като се изчерви гневно.
— Наистина ли? И ви отне толкова време? Колко необичайно.
Гродег беше започнал да чете първите клаузи от годежния договор. За Гарион те звучаха като пълни безсмислици. На всяка точка Гродег спираше и поглеждаше строго към владетеля на Запада.
— Съгласен ли е Негово Величество, Белгарион, крал на Рива, с това? — питаше всеки път настоятелно.
— Да, съгласен съм — отговаряше Гарион.
— Съгласна ли е Нейно Величество Се’Недра, принцеса на Толнедранската империя, с това? — питаше Гродег.
— Да, съгласна съм — отговаряше с ясен глас Се’Недра.
— Погаждате ли си вие двамата? — попита Белгарат, като пренебрегна провлачения глас на свещеника.
— Кой знае? — въздъхна Гарион безпомощно. — Никога не мога да кажа какво ще направи тя в следващата минута.
— Така трябва да бъде — намеси се леля Поул.
— Предполагам, че не смяташ за необходимо да ми обясниш какво искаш да кажеш.
— Не, скъпи — отговори тя с усмивка, мистериозна почти колкото тази на Се’Недра.
— Не съм на същото мнение — измърмори той.
Гарион си мислеше за прекалено откритата покана на Се’Недра да я прегърне. Докато слушаше безкрайното четене на документа, който фиксираше останалата част от живота му, и колкото повече мислеше за това, толкова по-привлекателна му се струваше идеята за малко нежност. Надяваше се, че принцесата ще остане след церемонията и ще могат да отидат да го обсъдят някъде насаме. След пищната благословия на Гродег обаче Се’Недра беше моментално заобиколена от по-младите момичета от двореца и се измъкна с тях, за да отпразнуват заедно щастливия повод. От хихикането и закачливите погледи, които те хвърляха към него, той заключи, че разговорът по време на приятелското им събиране ще бъде открит, вероятно непристоен, и колкото по-малко знаеше, толкова по-добре беше.