Както бяха предсказали Силк и Барак, върховният жрец на Белар няколко пъти се опита да поговори с Гарион насаме. Но всеки път Гарион изиграваше ролята на наивник и веднага извикваше Белгарат. На следващия ден Гродег напусна острова с цялата си свита. Сякаш за да придаде завършеност на обидното си поведение, Гарион настоя двамата с Белгарат да изпратят вбесения жрец до кораба му, за да се убедят, че нито един от поклонниците на мечката не е останал случайно на Острова на ветровете.
— Чия беше идеята за всичко това? — попита Белгарат, докато се изкачваха с Гарион по стълбите към Цитаделата.
— Двамата със Силк го измислихме — отговори Гарион самодоволно.
— Трябваше да се досетя.
— Мисля, че всичко мина твърде добре — поздрави се Гарион.
— Създаде си един опасен враг, осъзнаваш ли това?
— Мисля, че можем да се справим с него.
— Много често употребяваш това „ние“, Гарион — каза Белгарат с неодобрение в гласа.
— Всички сме замесени в това, не е ли така, дядо?
Белгарат го погледна безпомощно за момент, после избухна в смях.
В дните след заминаването на Гродег имаше малко поводи за смях. След като приключиха официалните церемонии, алорнските крале, крал Фулрах, няколко съветници и генерали се заловиха за работа. Говореха за война.
— Последните новини, които имам от Ктхол Мургос, показват, е Таур Ургас се готви да придвижи южните мурги от Рак Хага веднага след като времето на източния бряг позволи — информира ги крал Родар.
— Ами надраките? — попита крал Анхег.
— Като че ли се мобилизират, но с тях никога не можеш да си сигурен. Те играят своя собствена игра, така че ще са необходими много гролими, за да ги използват. Тулите изпълняват само заповеди.
— Тулите не интересуват никого — отбеляза Бранд. — Ключът към цялата ситуация е в това колко малореани ще излязат срещу нас на бойното поле.
— Те живеят в област, която се намира в Тул Зелик — съобщи Родар. — Но те също чакат подходящо време, за да излязат в Източното море.
Крал Анхег се намръщи замислено.
— Малореаните са лоши мореплаватели — разсъждаваше той. — Те нямат да тръгнат, преди да настъпи лятото и ще се движат по северния бряг по целия път до Тул Зелик. Трябва да вкараме флота в Източното море, колкото е възможно по-скоро. Ако потопим достатъчно от корабите им и удавим достатъчно от моряците им, може би ще успеем да предотвратим включването им във войната. Мисля, че трябва да проникнем със сила в Гар ог Надрак. Влезем ли веднъж в горите, моите хора ще могат да построят кораби. Ще тръгнем надолу по река Корду и ще излезем в Източно море.
— Планът Ви има добри страни, Ваше Величество — одобри Мандорален, след като проучи огромната карта, закачена на стената. — Надраките са най-малобройни и най-отдалечени от ордите на южен Ктхол Мургос.
Крал Родар разтърси решително глава.
— Знам, че искаш да се добереш до морето колкото може по-скоро, Анхег — възрази той, — но ти ме ангажираш с похода в надракската гора. Нуждая се от открито поле, за да придвижа войската. Ако нападнем тулите, можем директно да продължим към горното течение на река Марду и от там ти ще се отправиш безпрепятствено към морето.
— В Мишрак ак Тул няма чак толкова много дървета — запротестира Анхег.
— Защо тогава трябва да се строят кораби от зелен дървен материал, ако не е необходимо? — попита Родар. — Защо да не се движим нагоре по Алдур и след това да прекосим направо?
— Искаш хората ми да пренесат корабите нагоре по източния склон? Родар, бъди сериозен!
— Имаме инженери, Анхег. Те могат да измислят начини за изкачване на корабите до върха.
Гарион не желаеше да натрапва неопитността си, но въпросът дойде, преди да го беше обмислил.
— Решихме ли къде ще бъде решителната битка? — попита той.
— За коя заключителна битка става въпрос, Гарион? — попита учтиво Родар.
— Когато ще се сблъскаме лице в лице с тях — както във Воу Мимбре.
— Няма да има Воу Мимбре в тази война — каза му Анхег. — Особено ако не можем да го избегнем.