Когато двамата пристигнаха, младият крал се взираше през прозореца с отнесен поглед.
— Викал си ни? — попита Силк.
— Трябва да пътувам — отговори Гарион с едва доловим глас.
— Какво те притеснява? — каза Белгарат. — Изглеждаш разстроен.
— Току-що открих какво се очаква от мен да направя, дядо.
— Кой ти каза?
— Той ми каза.
Белгарат сви устни:
— Може би е избързал. Аз бих изчакал още малко, но допускам, че той знае какво прави.
— За кого говорим? — попита Силк.
— Гарион има периодичен посетител — отговори старият мъж. — Твърде специален посетител.
— Това е извънредно неясен отговор, стари приятелю.
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш?
— Да — отговори Силк. — Мисля, че искам. Предчувствам, че ще бъда замесен в това.
— Наясно ли си с Пророчеството?
— Естествено.
— Оказва се, че Пророчеството е нещо повече от едно становище за неизбежното бъдеще. Изглежда, че може да се намесва в събитията от време на време. Понякога то говори с Гарион.
Силк присви очи и се замисли върху това.
— Добре — каза той накрая.
— Не изглеждаш изненадан.
Дребният мъж с лице на мишка се усмихна.
— Белгарат, нищо вече не ме изненадва, когато става дума за това.
Белгарат се обърна отново към Гарион.
— Какво точно ти каза?
— Показа ми кодекса на Мрин. Чел ли си го някога?
— От край до край, отпред и отзад, дори от дясно на ляво няколко пъти. Коя част ти показа?
— Тази за срещата на детето на светлината с детето на мрака.
— Страхувах се, че ще е точно тази част — въздъхна Белгарат. — Обясни ли ти нещо?
Гарион кимна мълчаливо.
— Добре! — рече старият мъж с проницателен поглед. — Сега знаеш най-лошото. Какво смяташ да правиш?
— Той ми даде няколко възможности — поясни Гарион. — Мога да изчакам, докато съберем армия, после можем да тръгнем и да се бием с ангараките векове наред. Това е едната възможност, нали така?
Белгарат кимна.
— Естествено, войната ще вземе милиони човешки жертви за нищо. Така е, нали?
Старият мъж отново кимна. Гарион пое дълбок дъх.
— Или… — продължи той — мога да тръгна сам и да намеря Торак, където и да е той, и да се опитам да го убия.
Силк подсвирна и очите му се разшириха.
— Той каза, че не е задължително да тръгна сам — добави с надежда в гласа Гарион. — Попитах го за това.
— Благодаря — отвърна Белгарат сухо.
Силк се отпусна на близкия стол, като търкаше замислено острия си нос. Той се вгледа в Белгарат.
— Знаеш, че Поулгара ще ни одере сантиметър по сантиметър, ако го пуснем да тръгне сам, нали?
Белгарат изсумтя.
— Къде каза, че е Торак?
— В Ктхол Мишрак, в Малореа.
— Никога не съм бил там.
— Аз съм бил няколко пъти. Не е много привлекателно място.
— Може времето да го е подобрило.
— Това не е много сигурно.
Силк сви рамене.
— Може би трябва да отидем с него, за да му показваме пътя и други такива неща. И без това трябва да напусна Рива. Започнаха да се разчуват някои неприятни слухове за мен.
— Сега е най-подходящото време от годината за пътуване — отбеляза Белгарат, като погледна Гарион с лукав поглед.
Гарион се почувства по-добре. Разбра от закачливия им тон, че бяха решили вече. Нямаше да търси Торак сам. Това му бе достатъчно за момента, после щеше да има достатъчно време се притеснява за останалото.
— Добре — каза той. — Какво ще правим?
— Ще се измъкнем от Рива много тихо — отговори Белгарат. — Няма да спечелим нищо, ако се впуснем в дълга дискусия за това с леля ти Поул.
— Мъдростта на годините — съгласи се Силк. — Кога тръгваме? — Зорките му очи блестяха.