Белгарат даде на Грелдик ултиматум и той бавно се измъкна от разбърканото си легло. Заклатушка се към помещенията на екипажа, като спираше за кратко, за да повърне през перилата на палубата. После слезе в предния трюм и с ритници и ругатни разбуди хората си.
Няколко часа по-късно, когато корабът на Грелдик напусна тихо пристанището и се сблъска с морските вълни, луната се беше издигнала високо, а до пукването на зората оставаше съвсем малко време.
Въпреки че ветровете не бяха благоприятни, след два дни Грелдик остави Гарион, Силк и Белгарат на един пустеещ бряг на север от устието на река Селин, по северозападното крайбрежие на Сендария.
— Не знам дали ще бързам така, за да се върна в Рива — каза Белгарат на Грелдик, когато слезе от малката лодка на пясъка на брега.
Той подаде на брадатия черек малка кесия с дрънчащи монети.
— Сигурен съм, че ти и екипажът ти ще намерите някъде малко развлечения.
— В Камаар е винаги приятно по това време на годината — каза замислено Грелдик, като подхвърляше кесията в ръка. — Познавам една млада вдовица там, която винаги е настроена приятелски.
— Трябва да я посетиш — предложи Белгарат. — Нямало те е толкова дълго време, така че тя сигурно се е чувствала ужасно самотна без теб.
— Може би ще отида — каза Грелдик и очите му изведнъж светнаха. — Приятно пътуване!
Той, даде знак на един от хората си и те започнаха да гребат към кораба, който беше закотвен на няколко стотин ярда от брега.
— За какво беше всичко това? — попита Гарион.
— Искам да мине малко време, преди Поулгара да се добере до Грелдик — отговори старият мъж. — Не ми се ще да започне да ни преследва.
Той се огледа.
— Я да видим дали ще намерим някой с лодка, да ни откара нагоре по реката до Селин. Би трябвало там да можем да си купим коне и провизии.
Един рибар, който веднага разбра, че обръщането на ферибота ще му донесе по-сигурна печалба, отколкото да опитва късмета си по бреговете на северозападното крайбрежие, се съгласи да ги откара нагоре по реката. При залез слънце пристигнаха в град Селин. Прекараха нощта в една уютна странноприемница и на следващата сутрин отидоха на централното тържище. Силк уреди купуването на коне, като се пазареше за всяко пени и го правеше по-скоро по навик, отколкото поради истинска необходимост, помисли си Гарион. После купиха и запаси за пътуването. В ранна утрин вече яздеха по пътя към Дейрин, който се намираше на около четиридесет левги.
По полетата на северна Сендария беше започнала да никне онази първа зелена трева, която лежеше върху влажната земя като нефритова мъгла и предизвестяваше приближаването на пролетта. Няколко пухкави облачета подскачаха по синьото небе и въпреки че вятърът беше силен, слънцето стопляше въздуха. Пътят се ширеше пред тях, през зелените полета и макар че мисията им беше сериозна, на Гарион му се прииска да крещи от щастие.
След още два дни стигнаха до Дейрин.
— Искаш ли да вземем кораб от тук? — обърна се Силк към Белгарат, докато се изкачваха нагоре по хълма, по който бяха минали с три пълни с ряпа каруци преди толкова много месеци. — Можем да бъдем в Коту за по-малко от седмица.
Белгарат почеса брадата си, като се вгледа в простора над залива на Черек, който искреше под лъчите на следобедното слънце.
— Не мисля така — реши той.
Посочи няколко черекски бойни лодки, които патрулираха извън териториалните води на Сендария.
— Череките винаги патрулират тук — поясни Силк. — Възможно е това да няма нищо общо с нас.
— Поулгара е много упорита — каза Белгарат. — Тя самата не може да напусне Рива, докато се случват толкова много важни неща, но може да изпрати хора да ни търсят. По-добре да избягваме всички възможни неприятности. Ще вървим по северното крайбрежие и след това ще продължим през мочурищата до Боктор.
Силк го изгледа с дълбоко отвращение:
— Ще ни трябва много повече време.
— Ние не бързаме чак толкова — отбеляза Белгарат любезно. — Алорните са започнали да събират армиите си, но все още не са готови, нужно е малко време и за арендите, за да се отправят всички в една посока.
— Това какво общо има с нас? — попита Силк.
— Имам планове за тези армии и бих искал да започнат да се придвижват, преди да пресечем Гар ог Надрак, ако е възможно; и разбира се, преди да стигнем Малореа. Можем да си позволим да загубим малко време, за да избегнем и всички неприятности с хората, които Поулгара е изпратила след нас.