Какво ли си представя? Че се кълча по прашки в компанията на разни богати старици.
- По колко ти плащат?
- Десет на час. На парче. Знам, че е малко... Трябва да са поне две, за да има файда. Пет наведнъж е максимумът. Но не е толкова просто, колкото изглежда. Трябва опит. Обаче ще му хвана цаката. Най-кофти е, че трябва да им събираш лайната! Днес за малко да ме арестуват. Заради едно нищо и никакво... Мамка му, отиде ми цял долар!
Извадих смачканата банкнота за доказателство; разгънах я, смачках я обратно и я метнах в кошчето.
- Man, в какво си се забъркал?! - простена той.
Повдигнах невинно вежди:
- Какво толкова, да разхождаш кученца...
- Разхождаш кученца? - зяпна той.
- Само едно засега. Зукеро. А ти какво си мислеше?
- Разходки значи... - хапе устни, чертите му лека-полека се отпускат. - Е, поне ще бъдеш fit, ха-ха.
Внезапно лицето му замръзна. Зениците му се свиха като главички на карфици. Усетих как погледът му пронизва челото ми.
- Откъде я взе?
- Моля? - облещих се.
- Шапката!!
Инстинктивно докоснах главата си.
- Ами, дадоха ми я от агенцията. Рекламна бройка. Защо?
Той ми направи знак да му я подам и се втренчи в емблемата над козирката: летящо куче на фона на земното кълбо. Под нея беше избродиран златист надпис: Dogs CAN fly with CANIMA!
- Хъм - отрони замислено. - Летящото куче...
Обясних му, че става дума за кучешки храни, които доставяме от врата до врата срещу скромна комисиона. Той не каза нищо. Продължи да изучава съсредоточено логото. Устните му беззвучно мърдаха.
- Искаш ли я? - предложих великодушно.
- Мерси, задръж си я...
10. НЕД
Уолстрийтските легенди разправят, че Бърнард Барух, легендарният инвеститор от 30-те, имал навика да подхвърля на просяците финансови гатанки вместо милостиня. Току-що ти подарих 300 000 долара, ако имаш ум, ще си ги прибереш, казвал, отминавайки, сигурен, че никой няма да успее да се възползва от информацията. Един от тези несретници обаче се оказал разорен, пропил се брокер, който веднага оценил стойността на „подаръка“ и направил тлъста пачка. В различните версии на легендата участват различни популярни фигури от Уол Стрийт. Те продължават традицията, като подхвърлят борсови тайни на случайни скитници. Чувал съм дори да се шегуват, че просяците във финансовия център всъщност са преоблечени брокери, които дебнат за случайно изтървани думи...
Централата на Брабърис се помещава в една от кулите на Авеню ъв Америкас. Въртящата се стъклена врата ме загребва заедно с още трима-четирима подранили служители. Опитвам се да се промъкна незабелязано, но слуховете за инцидента в Детройт вече са се разнесли. Надупчили са цялата сграда като швейцарско сирене. Имам чувството, че дори портиерите ми хвърлят иронични погледи. Бързам да се шмугна в първия свободен офис и да се скрия зад дебелите страници на Уол Стрийт Джърнал, който съм забърсал пътем, за да си придам по -reliable вид. Тъй като непрекъснато сме в движение, повечето от нас нямат постоянни работни места. Новобранците се тъпчат
в безрадостни сенчести клетки, познати като „кюбикъли“. Средният мениджмънт, към който напоследък се числя и аз, може да използва който и да е от десетките празни кабинети, подредени край прозорците. Вътре има бюро, кошче за боклук, телефон и телефонни указатели. Най-същественото е, че стените стигат чак до тавана и никой не може да наднича над главата ти. През щорите прозира стената на отсрещния небостъргач. Затварям вратата. Изпружвам се в коженото кресло.
Самотата е лукс.
Всеки, който е играл на борсата, тайно се надява, че един ден ще го осени откровение, независимо колко рационално подхожда към инвестирането. В средата на 90-те, като повечето американци, не устоях на лъстивия зов на фондовата борса. Стратегията ми се основава върху теорията за efficient markets, с която са торили обилно сивите ми клетки в MBA програмата. Теорията предполага, че цената на всяка акция отразява цялата публична информация, до която един инвеститор може да се добере. Следователно отделни играчи не могат да взимат решения, които ще им позволят да извлекат по-високи печалби от средната за пазара. Ключът към успеха се нарича диверсификация. Стараех се да поддържам портфейл от разнообразни акции и бондове, за да намаля риска, надявайки се печалбата ми в дългосрочен план да бъде същата като тази на пазара. Равносметката обаче е мрачна. Внимателно подбраното ми портфолио постоянно се обезценява. Ден след ден, час след час окапва със стотни, понякога с десети от процента като сифилитичен нос.