- Поляна на дакелите?!
Сретен наби спирачки. Чак сухожилията му изпращяха.
- Sorry! Забравих, че си нов. Това е на наш език.
- Имате си език?!
- Нещо такова. Ще го усвоиш с течение на времето. Нали можеш да пазиш тайна? Наоколо бъка от шпиони. Освен ако и ти не си от тях...
Погледът му мина през мен като механичен трион.
- Глупости! Нямам си друга работа...
- Зад голямата бабуна при басейна. Минаваш под моста и свиваш наляво.
Псетата дружно опънаха каишки и го отнесоха, преди да довърши.
12. НЕД
Лейланд Фрост и Денис Бланко ме изучават гнусливо като червей, изпълзял от перфектно гладка ябълка. Двамата са партньори във фирмата още от 80-те, а отскоро членуват и в борда на директорите. Седим в една закътана заличка на 24-тия етаж. Появява се дългокраката мис Кийч, секретарката на Бланко, с метална кана и четири чаши с инициалите на компанията. Налива кафе в три от тях, раздава ни ги и оставя четвъртата на края на масата. Явно чакаме още някой, но не знам кой. Никой не ти казва.
С Лейланд работих миналата година по един проект в Чикаго. Не бих казал чак „готин тип“, но общо взето - разбран. Звънеше през пет минути на семейството си, наричаше ги с разни лигави имена. Веднъж обаче засякох някаква дама по шлифер и ботуши да се измъква от хотелската му стая в късна доба... Липсваше й само камшик. Денис е ръководил години наред офиса в Атланта, след което дойде в Ню Йорк, за да стане един от вицепрезидентите на фирмата. В момента съм му пряко подчинен. И двамата правят към милион, милион и половина годишно, което минава за топ пърформанс.
- Съжалявам, че си преживял това... - Лейланд се почесва зад ухото.
- Недоразумение - чевръсто допълва Бланко.
- Беше си саботаж! - уточнявам мрачно.
- Има логика... - кимат и двамата.
- Колкото повече израстваш, толкова по-нащрек тряб-
ва да бъдеш! - обажда се Лейланд. - Хората не са братя. Дори когато работят в една фирма.
Това го знам от първия работен ден, но си трая благоразумно.
- Понякога тази конкуренция може да бъде много креативна - подхваща Бланко. - Стига да не взима болезнени размери, естествено.
- Искам да знаеш, че въпреки всичко сме на твоя страна - намесва се Лейланд. - Доволни сме от работата ти. Имаш мозък, имаш опит, имаш и хъс. Инвестирали сме в теб. Затова смятаме, че трябва да получиш още един шанс.
Намирисва на последно предупреждение. Колко бързо могат да сговнят нещата! Двамата доближават глави и ме стрелват с лукавите си очички.
- Какво ще кажеш да отскочиш до родината си, докато нещата тук се поуталожат?
- Моля!?
- До България. В момента там е един наш колега. Не сме сигурни, но може да се нуждае от помощ.
- Консултира една приватизационна сделка... - допълва Лейланд. - Прехвърли се от Румъния в България още преди три месеца.
- Познаваш ли партньора Курц? - стрелва ме изпитателно Бланко.
- Леополд Курц! - трепвам.
Списъкът на партньорите наброява около четиристотин души. Само малка част от тях са заети с непосредственото управление на компанията. Останалите вечно са в движение: обикалят по проекти, пръснати в различни точки на света. Познавам лично не повече от трийсетина - тези, с които съм имал случай да работя. Курц обаче беше звезда. Преди две години беше издал книга, която се радваше на популярност в корпоративните среди. Имах я с автограф. Говореше се, че пише нова.
- Той е забележителна личност, но има странен характер... - додава Бланко.
- Доста странен! - натъртва Лейланд.
- Естествено, никой не отрича професионалните му качества - бързо добавя Бланко. - Курц имаше голямо бъдеще. Можеше дори да оглави фирмата, ако не беше този негов характер.
- Лично старият Хамилтън го беше посочил за свой заместник - Лейланд снишава глас. - Но съветът на директорите се уплаши. Методите му понякога са твърде радикални...
- В крайна сметка предпочетоха Мей.
- Оттогава Курц не се е прибирал в Ню Йорк. Посвети се изцяло на нововъзникващите пазари. Той не е административен тип. Макар че беше огорчен. Самолюбието му страдаше. Стана още по-особен!
Недомлъвките ме изнервят.
- И какъв е проблемът?
- Хъм... - кърши китки Лейланд. - Не поставяме под съмнение неговата компетентност, но клиентите ни нервничат. Става въпрос за металургична компания, която иска да купи някакъв завод в България. Но са възникнали усложнения. Искаме да отидеш на място и провериш какво точно става. Ако трябва, да му помогнеш. Ти си местен, запознат си с условията...