— Пак почваш с това „ние“. Кога сме правили нещо заедно, Реджи? Имаш предвид мен, нали? Защото винаги аз замитам онова, което осирате вие!
Банкс не отговори. Козгроув отключи катинара и отвори дясното крило.
— Давай да свършваме с тая работа — рече Дръмънд.
Слезе от колата и затръшна вратата зад себе си. Банкс се позабави и използвайки момента, Хари срещна погледа му в огледалото.
— Не ставай съучастник в това, Реджи. Той ти даде пистолет. Можеш да го предотвратиш.
— Какво чакаш, Реджи? — подвикна Дръмънд. — Хайде слизай.
— А, не знаех, че искаш да дойда и аз.
Банкс слезе и Дръмънд измъкна Хари от колата и нареди:
— В плевника, Бош.
Докато го водеха към отворената врата, Бош отново вдигна очи към черното небе. Щом влязоха, Козгроув включи единствената лампа, която беше толкова високо под напречните греди на тавана, че хвърляше съвсем слаба светлина долу.
Дръмънд отиде при един от централните стълбове, които поддържаха сеновала, и го натисна, за да изниза здравината му. Стори му се стабилен.
— Тук — каза той. — Доведи го.
Банкс бутна Бош напред. Шерифът го хвана, завъртя го е гръб към стълба и насочи пистолета си към лицето му.
— Не мърдай. Реджи, окови го за гредата.
Банкс извади ключовете от джоба си, отключи едната гривна на белезниците, после окова ръцете на Бош зад стълба. Това означаваше, че няма да го убият. Поне засега. Неизвестно защо им трябваше жив.
Щом го оковаха, Козгроув събра смелост и се приближи.
— Знаеш ли какво трябваше да направя? Трябваше да изпразня пълнителя си в гърба ти на оная уличка. Така щях да си спести тази неприятна история. Ама сигурно съм се прицелил прекалено високо.
— Стига, Карл — спря го Дръмънд. — Просто се прибери в къщата и изчакай Франк. Ние ще се погрижим за това и ще дойдем при вас.
Козгроув изгледа Бош и се усмихна злобно. После каза:
— Заповядай, седни.
И го изрита в левия крак и го натисна по рамото. Хари се свлече надолу по стълба и тежко се стовари по задник на земята.
— Карл! Стига бе, човек, остави да се оправим ние!
Козгроув се отдръпна и в същия момент Бош проумя какво иска да каже с това, че се е прицелил прекалено високо. Той беше гвардеецът, открил огън онази нощ на местопрестъплението, когато всички бяха залегнали. Хари разбра, че не е видял никого на покрива, че само е искал да опъне нервите до крайност и да отвлече вниманието от престъплението, което е извършил.
— Ще чакам в колата — заяви Козгроув.
— Не. Ще оставим колата тук. Не искам Франк да я види, когато дойде. Може да се изнерви. Жена му му е казала, че Бош го е търсил.
— Добре. Ще се прибера пеш.
Козгроув излезе от плевника и Дръмънд се изправи пред Хари, бръкна в джоба на якето си и извади пистолета на детектива.
— Ей, Дръмър — нервно каза Банкс. — Защо Франк не бива да види колата? Защо Франк…
— Казах ти да не ми викаш така, Реджи.
Вдигна ръка и опря дулото на оръжието в слепоочието на Реджи Банкс. Все още гледаше надолу към Бош, когато дръпна спусъка. Разнесе се оглушителен гърмеж и Хари беше опръскан от кръв и късчета мозък миг преди тялото на продавача да се строполи на осеяния със сено под.
Дръмънд прибра пистолета на Бош и се наведе, за да вдигне оръжието, което преди малко бе дал на някогашния си боен другар.
— Когато остана насаме с него в колата, ти му каза да го използва срещу мене, нали?
Хари не отговори и шерифът продължи:
— Да не си мислиш, че щеше да се сети да провери дали е зареден?
Извади празния пълнител и го размаха пред лицето на Бош.
— Познал си, детектив. Търсил си слабото звено, затова си се насочил към Реджи. Браво.
Бош разбра, че е сгрешил. Това щеше да е краят. Вдигна коленете си и притисна гръб към стълба. Приготвяше се.
После сведе глава, затвори очи и повика спомена от един чудесен ден е дъщеря си. Беше неделя и Хари я заведе на празния паркинг на една недалечна гимназия, за да я учи да шофира. Започна зле — тя постоянни натискаше педала на спирачката. Но накрая вече ловко владееше колата и проявяваше по-големи способности от повечето шофьори, с които Бош се срещаше но улиците на Лос Анджелис. Гордееше се е нея нещо повече, Мади също бе горда от себе си. И след урока, когато си размениха местата и Хари караше към вкъщи, тя му каза, че иска да стане ченге, че иска да продължи неговата мисия. Дойде му абсолютни неочаквано, просто нещо, което е покълнало от тяхната близост в онзи ден.