Като я държеше с две ръце, се напрегна, за да изтегли трупа максимално близо. Разкопча каишката ма часовника и я хвана с лявата си ръка, тъй че езичето да щръкне. После завъртя китката си и пъхна стоманеното езиче в ключалката на дясната гривна.
Докато работеше, си представяше процеса. Ключалката на белезниците се отключваше изключително лесно, стига човек да не го правеше на тъмно и е ръце зад гърба. Ключът представляваше лостче само е един нарез и беше универсален, защото белезниците често преминаваха заедно с арестантите от един полицай на друг. Ако всеки чифт имаше собствен ключ, и без това тежката система щеше да се обремени още повече. И докато въртеше езичето в ключалката на гривната, Хари разчиташе тъкмо на това. Лесно можеше да го направи с комплекта шперцове, който носеше скрит зад служебната си карта в конфискувания от Дръмънд портфейл. Отключването на белезниците с езиче на катарама на часовникова каишка обаче си беше истинско предизвикателство.
И все пак му отне по-малко от минута. След като се освободи от стълба, Бош отключи втората гривна още по-бързо и тръгна към вратата, ала се препъна в трупа на Банкс и се просна по очи в сламата. Изправи се, ориентира се и пак тръгна напред, като се движеше с протегнати ръце. Когато стигна до вратата, се пресегна наляво и заопипва стената за електрическия ключ.
Лампата светна и Хари огледа вратата. Беше чул Дръмънд да плъзга външното резе, но въпреки това се опита да я отвори. Усилията му не дадоха резултат. Направи още два опита със същия резултат.
Огледа се. Нямаше представа дали Дръмънд и Козгроув ще се върнат след минута, или след час, ала знаеше, че трябва да бърза. Заобиколи трупа и навлезе в по-тъмните части на плевника. На задната стена имаше друга двукрила врата, също заключена. Обиколи помещението, но нямаше други врати. Нямаше и прозорци. Изруга на глас.
Опита се да се успокои. Спомни си, че когато пристигаха и фаровете на колата осветиха плевника, бе видял врата за товарене и разтоварване на сеното горе на сеновала.
Бързо отиде до дървената стълба до един от носещите стълбове и се покатери по нея. В сеновала все още имаше бали сено, зарязани след изоставянето на плевника. Бош ги заобиколи и отиде при двукрилата врата. Тя също беше заключена е тежък катинар.
Можеше да го отключи с шперцовете, ала те бяха в портфейла му, а той се намираше в джоба на Дръмънд. Тук токата на часовниковата каишка нямаше да му помогне. Пътят му за бягство продължаваше да е затворен.
Наведе се да разгледа резето на слабата светлина. Помисли си дали да не се опита да разбие вратата с ритници, но дървото изглеждаше здраво. Ритниците само щяха да вдигнат шум.
Преди да слезе долу се огледа за нещо, което можеше да му помогне да избяга или да се отбранява. Инструмент, е който да откърти резето, та дори да е тояга. Вместо това намери нещо още по-полезно. Зад една редица разкъсани бали имаше ръждива вила.
Пусна вилата долу, като внимаваше да не падне върху тялото на Банкс, после слезе, взе я и отново затърси път за бягство. След като не откри, претършува дрехите на убития с надеждата, че може да носи джобно ножче или нещо подобно.
Не намери оръжие, но намери ключовете от форда — Дръмънд беше забравил да ги вземе.
Отиде при вратата и за пореден път я натисна, макар да знаеше, че няма да се отвори. Стоеше на няма и пет метра от колата си, ала не можеше да стигне до нея. Под кашоните с екипировка в багажника имаше друга кутия, която бе пренесъл от служебния си автомобил. Кутията с втория му пистолет. „Изюбър Ълтра Кери“ четирийсет и пети калибър, със седем патрона в пълнителя, плюс един в патронника за късмет.
— Мамка му — прошепна той.
Нямаше друг избор освен да чака. Трябваше да надвие двамата въоръжени мъже, когато дойдеха. Бош протегна ръка, натисна електрическия ключ и плевникът отново потъна в мрак. Сега разполагаше с вилата, тъмнината и елемента на изненада. И в крайна сметка реши, че шансовете му са прилични.
34.
Не се наложи да чака дълго. Не повече от десет минути след като угаси светлината, чу стържене на метал в метал. Резето се плъзгаше, само че бавно, и Бош си помисли, че Дръмънд иска да го изненада.
Вратата плавно се отвори. Застаналият отстрани детектив видя мрака навън и усети нахлулия студен въздух. И едва различи един-единствен силует.
Вдигна вилата. Стоеше до електрическия ключ. Единият от двамата първо щеше да се насочи натам, за да включи лампата. Възнамеряваше да замахне от равнището на раменете си и да го прониже със зъбите. Обезврежда единия и взима пистолета му. И тогава силите щяха да се изравнят.