Докладът на експертите по балистика даде на Бош името Руфъс Колман, четирийсет и една годишен закоравял гангстер от Ролинг Сикстис, клон на бандата Крипе. В момента излежаваше присъда за убийство в калифорнийския щатски затвор в Сан Куентин.
2.
Когато вратата се отвори и двама надзиратели въведоха Колман, наближаваше пладне. Надзирателите оковаха ръцете му зад облегалката на отсрещния стол и след като предупредиха Бош, че ще ги наблюдават, ги оставиха да се гледат един друг от двете страни на масата.
— Ченге си, нали? — попита затворникът. — Знаеш к’во ми се пише, ако некой от тея двамата старши се раздрънка, дето съм бил в една стая с не’ква кука?
Хари не отговори. Изучаваше мъжа, който седеше насреща му. Беше виждал полицейски снимки, но само на лицето му. Знаеше, че Колман е едър — той бе известен изпълнител на мокри поръчки в Ролинг Сикстис, — но не чак толкова. Имаше изваяни мускули и врат, по-широк от главата му, като се мереха и ушите. След шестнайсет години лицеви опори, клекове и подобни упражнения, които можеше да изпълнява в килията си, гърдите му буквално се издуваха по-напред от брадичката му, а между бицепса и трицепса си със сигурност можеше да строши орех на прах. На полицейските снимки винаги беше с боядисана коса и прическа. Сега главата му бе гладко обръсната и използваше кубето си като платно за прослава на Бога. От двете страни имаше татуирани кръстове, обвити в бодлива тел. Бош се зачуди дали с това не се опитва да си осигури снизхождението на комисията по предсрочно освобождаване. „Спасен съм. Пише го ей тука на черепа ми“.
— Да, ченге съм — накрая отвърна детективът. — От Лос Анджелис.
От шерифството или полицията?
— От ЛАПУ. Казвам се Бош. Виж, Руфъс, това ще е или най-късметлийският, или най-нещастният ден в живота ти. Готиното е, че сам ще си избереш. Повечето хора нямаме такава възможност. Просто се случва едното или другото. Съдба. Обаче тоя път си ти, Руфъс. Ти избираш. Сега.
— А стига бе, и ти ли си тоя пич, дето носи късмета?
Бош кимна.
— Днес съм аз.
Преди да доведат Колман, беше оставил на масата папка, която сега разтвори. Извади отвътре две писма и остави един адресиран и вече подпечатан плик в папката — точно толкова далеч, колкото да не може да го прочете затворникът.
— Идния месец си щял да имаш втора възможност за предсрочно освобождаване, чувам — каза Хари.
— Аха — потвърди Колман и в гласа му се прокраднаха едва доловими нотки на любопитство и загриженост.
— Е, не знам дали си наясно как става, обаче двама от членовете на комисията от предишното ти изслушване преди две години трябва да участват и в сегашната. Тъй че ще дойдат двама души, които веднъж вече са те отхвърлили. Това значи, че ще имаш нужда от помощ, Руфъс.
— Господ вече е на моя страна.
Той се наведе напред и завъртя главата си настрани, така че Бош добре да разгледа татуираните кръстове; напомниха му за емблема върху каска за американски футбол.
— Струва ми се, че ще е нужно нещо повече от две татуировки, ако питаш мен.
— Не те питам за мнението ти, да те еба в ченгелара. Не’ам нужда от твойта помощ. Оправил съм си всичките бумаги, отчето от блок Д ше ме подкрепи, имам примерно поведение. Даже получих писмо с прошка от семейство Риджис.
Уолтър Риджис се казваше мъжът, когото Колман хладнокръвно беше убил.
— Да бе, и колко плати за това?
— Нищо не съм плащал. Молих се и Господ ми го даде. Семейството ме познава, знае к’ъв съм станал c’a. Прощават ми греховете, както ми ги прощава и Господ.
Бош кимна и задълго сведе поглед към писмата на масата, после продължи:
— Добре, значи всичко ти е наред. Имаш писмо, имаш Господ на своя страна. Може и да нямаш нужда да ти съдействам, Руфъс, само че нямаш нужда и да действам срещу тебе. Това е въпросът. Нали не го искаш?
— Айде, изплюй камъчето. К’во целиш, мамицата ти?
Хари отново кимна. Бяха стигнали до същността.
Той вдигна плика.
— Виждаш ли този плик? Адресиран е до комисията по предсрочно освобождаване в Сакраменто и тук в долния ъгъл е написан твоят затворнически номер. И е подпечатан, готов за изпращане.
Детективът остави плика и вдигна писмата, по едно във всяка ръка, обърна ги така, че Колман да ги прочете.