Ада самотната фигура не тръгна към ключа. Стоеше неподвижно на прага, сякаш изчакваше очите й да се приспособят към тъмнината. После направи три крачки напред. Бош се оказа неподготвен за това. Очакваше да тръгне към ключа — а сега беше прекалено далеч.
Изведнъж в плевника засия светлина, само че не отгоре. Влезлият носеше фенерче. И на Хари му се стори, че силуетът е женски.
Влезлият го подмина — държеше фенерчето е една ръка пред тялото си. Хари не виждаше лицето, но по ръста и походката можеше да прецени, че не е нито Дръмънд, нито Козгроув. И беше жена, определено.
Лъчът обиколи плевника, после рязко се насочи към трупа. Жената се втурна към него и освети лицето на убития. Банкс лежеше по гръб с широко отворени очи и ужасяваща рана на дясното слепоочие. Лявата му ръка беше изпъната под неестествен ъгъл към носещия стълб. Часовникът му лежеше в сламата до гредата.
Жената клекна до Банкс и плъзна лъча по тялото му. И в този момент най-после освети първо оръжието в другата си ръка, а после и лицето си. Бош отпусна вилата и излезе от укритието си.
— Детектив Менденхол.
Следователската се извъртя надясно и насочи пистолета към него. Той вдигна ръце. В едната все още държеше вилата.
— Аз съм.
Осъзна, че сигурно й прилича на някаква карикатура на прочутата картина „Американска готика“ с държащия вила фермер и жена му — само че без жената. Пусна вилата в сламата.
Менденхол отпусна оръжието и се изправи.
— Какво става тук, Бош?
Хари забеляза, че е забравила собственото си настояване за уважително обръщение. Вместо да отговори, той отиде до вратата и надникна навън. Виждаше светлините на шатото между дърветата, ала от Козгроув и Дръмънд нямаше и следа. Излезе навън, отиде при колата си и отвори багажника с дистанционното.
Менденхол го последва.
— Попитах какво става, детектив Бош!
Хари извади един от кашоните от багажника и го остави на земята.
— Говорете тихо. Какво правите тук? Заради докладната на О’Тул ли сте ме проследили толкова надалеч?
— Не точно.
— Тогава защо?
Бош извади пистолета и го провери.
— Исках да разбера нещо.
— Какво?
Хари прибра пистолета в кобура, извади резервен пълнител от кутията и го пъхна в джоба си.
— Какво правите. Нещо ми подсказваше, че не заминавате на почивка.
Той тихо затвори багажника и се огледа, за да се ориентира. После се обърна към Менденхол.
— Къде е колата ви? Как дойдохте дотук?
— Паркирах на същото място, където и вие снощи. И дойдох по същия път.
Детективът сведе поглед към обувките й. Целите бяха в кал.
— Следили сте ме и сте сама. Някой изобщо знае ли къде сте?
Тя извърна очи и Бош разбра, че отговорът е отрицателен. Менденхол го беше следила неофициално, както неофициално разследваше убийството на Анеке Йесперсен самият той.
— Угасете фенерчето — каза Хари. — Светлината ще ни издаде.
Тя се подчини.
— Е, какво правите тук, детектив Менденхол?
— Провеждам разследване.
— Това не е достатъчно. Следили сте ме неофициално и искам да знам причината.
— Да речем само, че не съм тук в качеството си на служебно лице. Кой е убил онзи човек вътре?
Нямаше време да обсъждат мотивите й да го проследи. Ако успееха да се измъкнат, щеше да се върне към този въпрос, когато му дойдеше времето.
— Шериф Дръмънд — отвърна той. — Хладнокръвно. Пред мене — без да му мигне окото. Видяхте ли го, когато сте се промъквали насам?
— Видях двама мъже. Влязоха в къщата.
— Забелязахте ли някой друг? Да е пристигал трети?
Менденхол поклати глава.
— Не, бяха само двамата. Бихте ли ми обяснили какво става? Видях, че ви водят тук. Вътре лежи убит и бяхте заключен в плевника като…
— Вижте, нямаме време. Ще има и още убийства, ако не ги предотвратим. Накратко, тук ме доведе разследването ми. Разследването, за което ви разказах и във връзка с което ходих в Сан Куентин. Всичко води дотук. Качвайте се.
Докато заобикаляше от лявата страна на колата, Бош продължи да шепне.
— Жертвата ми се казва Анеке Йесперсен, датчанка. Била е военна кореспондентка. През деветдесет и първа четирима бойци от Националната гвардия, участващи в „Пустинна буря“, я упоили и изнасилили по време на отпуск. На следващата година тя дошла да ги търси в Щатите. Не знам дали е щяла да пише репортаж, или книга, обаче ги последвала в Лос Анджелис по време на безредиците. И те използвали прикритието на хаоса, за да я убият.