Седна зад волана, пъхна ключа и запали, като подаваше колкото може по-малко газ. Менденхол се качи до него.
— В резултат на моето разследване престъпното им сдружение започна да се пропуква. Банкс беше несигурен елемент, затова го убиха. Споменаха, че щял да идва още един, и мисля, че се готвят да отстранят и него.
— Кой?
— Казва се Франк Даулър.
Даде на заден и започна да се отдалечава от плевника, без да включи фаровете.
— Защо не убиха и вас? — попита следователката. — Защо само Банкс?
— Защото им трябвам жив засега. Дръмънд има план.
— Какъв план? Това е безумно!
Докато чакаше в мрака с вилата, детективът бе анализирал всичко и вече знаеше плана на Дж. Дж. Дръмънд.
— Заради часа на смъртта — отвърна той. — Трябвам им жив заради часа на смъртта. Планът е да припишат всичко на мене. Ще заявят, че съм се вманиачил по това разследване и съм тръгнал да отмъщавам за жертвата. Убил съм Банкс, а после и Даулър, но шерифът ме е изпреварил, преди да се добера до Козгроув. Дръмънд се кани да ме убие веднага щом приключи с Даулър. Сигурен съм, че тази история ще го представи като безстрашен пазител на закона, който се е изправил срещу някакво побъркано ченге, за да спаси един от най-достойните граждани на Долината — Козгроув. И после Дръмънд ще влезе в Конгреса като герой. Споменах ли, че се кандидатира за Конгреса?
Караше към шатото. Прожекторите все още не светеха и откъм гората се стелеше мъгла, която сгъстяваше мрака още повече.
— Не разбирам как Дръмънд изобщо се е замесил. Та той е шериф, за бога!
— Шериф е, защото Козгроув го е направил шериф. Както ще го вкара и в Конгреса. Дръмънд знае всички тайни. Бил е с тях в двеста трийсет и седма рота. Бил е на кораба по време на „Пустинна буря“ и в Лос Анджелис по време на безредиците. Именно той е убил Анеке Йесперсен. И тъкмо по този начин е държал Козгроув в ръцете си през всички тези…
Млъкна, понеже се сети за нещо. Намали и спря. Мислите му се върнаха към едно от последните неща, казани от Дръмънд, преди шерифът да излезе от плевника. „Карл-младши щеше да бъде лишен от наследство, ако неговият старец научеше, че е замесен в такива неща“.
— Той ще убие и Козгроув.
— Защо?
— Защото бащата на Козгроув е мъртъв. Дръмънд вече не може да го контролира.
Сякаш в потвърждение на заключението му, от шатото се разнесе изстрел. Бош настъпи газта и те заобиколиха имението и излязоха на обръщалото пред сградата.
На пет-шест метра от входа видяха мотор. Хари позна металносиния резервоар и каза:
— На Даулър е.
В къщата се чу нов изстрел. После още един.
— Закъсняхме.
35.
Вратата беше отключена. Бош и Менденхол влязоха, като покриха ъглите от двете страни на касата. Озоваха се в кръгъл вестибюл, в който нямаше нищо друго освен масичка за ключове и поща — дебело овално стъкло върху еднометров кипарисов пън. Продължиха по главния коридор и първо провериха трапезарията е маса, достатъчно дълга, за да побере дванайсет души, после и дневната, която бе поне сто и осемдесет квадрата, с две камини на срещуположните стени. Върнаха се в коридора, който обикаляше величествено стълбище и продължаваше към по-малък заден коридор, водещ към кухнята. На пода лежеше кучето, което предишната нощ се бе затичало към Бош. Козмо. Простреляно зад лявото ухо.
В същия миг осветлението в кухнята угасна и Хари разбра какво ще се случи.
Залегни!
И се хвърли на пода зад трупа на кучето. На прага на кухнята се появи сянка и детективът видя барутните проблясъци преди да чуе гърмежите. Усети, че тялото на животното се разтърсва от куршуми, предназначени за него, и отговори на огъня — стреля четири пъти към кухнята. Разнесе се звън на разбито стъкло и трясък на нещо дървено. Някъде се отвори врата и затрополиха отдалечаващи се тичащи стъпки.
Не последваха повече изстрели. Бош се огледа и видя Менденхол, свита отдясно до някакъв шкаф.
— Добре ли сте? — прошепна той.
— Нищо ми няма.
Хари погледна към коридора. Бяха оставили входната врата отворена. Нападателят им можеше да заобиколи къщата и да ги изненада в гръб. Трябваше да побързат и да проверят в кухнята.
Той се надигна и приклекна, после се хвърли напред, прескочи трупа на кучето и влезе в кухнята.