Заопипва дясната стена и натисна четири ключа. Силните лампи на тавана светнаха. Наляво имаше отворена врата, водеща към заден двор с басейн.
Детективът се огледа с насочен напред пистолет. Нямаше никого.
— Чисто е!
Излезе навън и светкавично се дръпна надясно, за да не се очертае на фона на вратата. Тъмната вода в правоъгълния басейн искреше на струящата от кухнята светлина, но нататък всичко тънеше в мрак. Не се виждаше нищо.
— Няма ли го? — попита Менденхол.
— Някъде навън е.
Хари се върна през кухнята, за да провери останалата част от къщата, и веднага забеляза тъмна вадичка, която приличаше на кръв и изтичаше изпод вратата до грамадния стоманен хладилник. Посочи я на Менденхол, която го беше последвала, и тя зае поза за стрелба. Бош натисна бравата.
Беше килер. На пода лежаха два трупа. Единият беше Карл Козгроув. Другият трябваше да е Франк Даулър. Също като кучето, и двамата бяха простреляни с по един куршум зад лявото ухо. Тялото на собственика на имението беше върху това на Даулър, което подсказваше последователността на убийствата.
— Дръмънд е накарал Козгроув да повика Даулър. Очистил е Даулър тук — това е бил първият изстрел. След това е убил кучето и накрая Козгроув.
Разбираше, че може да е объркал нещо в тази последователност, ала не се съмняваше, че шерифът е използвал неговия пистолет. Не можеше и да не обърне внимание на приликите с убийството на Кристофър Хендерсън преди четиринайсет години. Бяха принудили управителя на ресторанта да влезе в хладилното помещение, след което го бяха екзекутирали с куршум в тила.
Менденхол приклекна и провери труповете за пулс. Бош виждаше, че е безнадеждно. Следователската поклати глава и понечи да каже нещо, но я изпревари пронизителен грохот.
— Какво е това, по дяволите? — викна тя.
Бош погледна към отворената кухненска врата и после към коридора, от който се разкриваше гледка към входа на имението.
— Хеликоптерът на Козгроув! — И се втурна по коридора. — Дръмънд е пилот.
Изскочиха през вратата и ги обсипа град от куршуми — забиваха се в мазилката и касата. Бош отново се метна на земята, претърколи се напред и този път намери прикритие зад една от бетонните саксии покрай обръщалото.
Надзърна над ръба й и видя, че хеликоптерът още е на площадката. Роторите му се въртяха и набираха скорост. Погледна назад към осветения отвътре вход на шатото. Следователката лежеше на пода, притиснала е длан лявото си око.
— Менденхол! — извика той. — Влизай вътре! Ранена ли си?
Тя не отговори, но изпълзя малко по-навътре.
Хари отново погледна над ръба на саксията. Двигателят виеше пронизително — машината скоро щеше да набере достатъчно мощност, за да излети. Вратата на хеликоптера беше отворена, ала Бош не виждаше нищо в кабината. Трябваше да е Дръмънд. След осуетяването на плана му заради бягството на детектива сега самият той се опитваше да избяга.
Бош изскочи иззад прикритието си и стреля по вертолета. След четвъртия изстрел боеприпасите му свършиха и той се затича обратно към входа на имението. Докато вадеше празния пълнител, приклекна до Менденхол.
— Ранена ли сте, детектив?
Зареди резервния пълнител и повтори:
— Менденхол! Ранена ли сте?
— Не!… Не знам. Нещо ме удари по окото.
Бош хвана ръката й и я дръпна, но следователката се съпротивляваше.
— Дайте да погледна.
Тя му позволи и Хари внимателно се вгледа в окото й. Не забеляза нищо.
— Не сте ранена, Менденхол. Сигурно ви е ударила някоя треска или е от праха от мазилката.
Тя отново притисна длан към окото си. Виещата турбина навън достигна критична скорост и Бош разбра, че Дръмънд всеки момент ще излети. Изправи се и тръгна към вратата.
Оставете го — извика следователката. — Няма да успее да се скрие.
Хари не й обърна внимание и изтича навън. Стигна до средата на обръщалото в момента, в който хеликоптерът се откъсна от земята.
Намираше се на шейсетина метра от площадката. Вертолетът се издигаше отдясно наляво покрай линията на дърветата. Бош хвана пистолета си е две ръце и се прицели в кожуха на турбината. Имаше седем патрона да свали машината.
— Не можете да стреляте по него! — викна Менденхол. Беше излязла и тичаше към Хари.
— Не мога ли?! Той стреля по нас!
— Не е по правилника!