Тя спря до Бош. Все още притискаше нараненото си око е длан.
— Ама е по моя правилник!
— Чуйте ме! Той вече не представлява заплаха за вас! Хеликоптерът отлита! Вие не защитавате ничий живот!
— Глупости!
Бош обаче вдигна пистолета високо и изстреля три куршума в небето. Надяваше се Дръмънд да чуе гърмежите или да види проблясъците на дулото.
— Какво правите?
— Карам го да си мисли, че стрелям по него.
Отново вдигна оръжието и стреля още три пъти във въздуха, като си запази един патрон за всеки случай. Тактиката му успя. Вертолетът промени посоката си, рязко зави и отлетя зад имението. Шерифът явно се опитваше да се скрие зад сградата.
Хари стоеше и чакаше — и след малко го чу. Силно металическо изпращяване и пърпорещ звук от разбит ротор, бясно въртящ се сред дърветата и сечащ клоните като с коса.
За миг настъпи тишина, сякаш в целия свят не се разнасяше нито звук. А после чуха хеликоптера да се стоварва върху склона зад шатото. Над гората се издигна огнено кълбо и изчезна в небето.
— Какво стана? — извика Менденхол. — Вие стреляхте далече от него!
Бош — вече тичаше към мястото на катастрофата — отвърна:
— Ветрогенераторът!
— Какъв ветрогенератор?
Детективът зави зад ъгъла на сградата и видя по склона дим и пламъци. Във въздуха се носеше силна миризма на гориво. Менденхол го настигна и освети пътя им с фенерчето си.
Вертолетът беше паднал от по-малко от петдесет метра височина, но бе напълно разбит. Склонът отдясно гореше — очевидно откъсналият се резервоар беше избухнал там.
Откриха Дръмънд под смачкания покрив на кабината, с натрошени и извити под неестествен ъгъл крайници. На челото му имаше дълбока рана от остро метално парче. Когато Менденхол насочи лъча на фенерчето към лицето му, той реагира и бавно отвори клепачи.
— Божичко, жив е! — възкликна следователката.
Очите на шерифа я следяха, докато тя освобождаваше тялото му от нападалите останки, ала главата му не помръдваше. Устните му се движеха, но дишаше прекалено плитко, за да може да издаде звук.
Хари приклекна, бръкна в левия джоб на якето му и извади джиесема и портфейла си.
Какво правите? — попита Менденхол. — Трябва да повикаме помощ! Нямате право да местите нищо от местопрестъплението.
Бош не й обърна внимание. Вещите си бяха негови и той си ги взимаше. Следователката извади телефона си, за да се обади за линейка и полиция. През това време Хари опипа другия джоб на Дръмънд и усети очертанията на пистолет. Беше неговият, знаеше го. Погледна Дръмънд и каза:
— Нека си остане у тебе, шерифе. Искам да го намерят в джоба ти.
Чу, че Менденхол ругае, и се обърна към нея.
— Не мога да хвана сигнал — каза тя.
Бош прокара палец по дисплея на джиесема си и екранът се освети. Индикаторът за сигнала показваше три чертички.
— И при мене няма нищо — каза детективът.
И прибра джиесема в джоба си.
— По дяволите! — извика Менденхол. — Трябва да направим нещо!
— Нима?
— Да — сопна се Менденхол. — Трябва.
Хари погледна Дръмънд и й каза:
— Тичайте в имението. В кухнята видях телефон.
— Добре. Веднага се връщам.
Бош я проследи с поглед, докато тя се спускаше по склона, след това отново се обърна към ранения и каза тихо:
— Сега сме само двамата с тебе.
Дръмънд се мъчеше да каже нещо. Хари клекна и доближи ухо до устата му.
— Нищо… не… усещам — изхриптя шерифът.
Бош се надигна и впери поглед в него, сякаш преценяваше травмите му. Дръмънд с огромно усилие успя да отвори уста. Усмихваше ли се? Хари видя по зъбите му рубиненочервена кръв. Белите му дробове явно бяха пострадали при катастрофата. Раненият промълви нещо, ала Бош не го чу и отново се наведе.
— Какво?
— Забравих да ти кажа… на уличката я накарах да коленичи… и да ме моли…
Разтреперан от гняв, Бош рязко се отдръпна, изправи се и се извърна. Погледна надолу към шатото. Менденхол не се виждаше.
Отново се обърна към Дръмънд, лицето му бе разкривено от ярост. Всичко в него крещеше за отмъщение. Детективът клекна и сграбчи ранения за предницата на ризата. После се наведе и заговори през зъби.
— Знам какво искаш, обаче няма да ти доставя това удоволствие, Дръмънд. Надявам се да живееш дълго и мъчително. В затвора. На легло. В килия, която вони на лайна и пикня. И да дишаш през тръба. Да те хранят през тръба. Надявам се всеки Божи ден да си мечтаеш да умреш, но да не можеш да направиш нищичко.