Тъкмо затова Бош беше помолил да отиде лично. За да се срещне очи в очи с Йесперсен. О’Тул бе обявил искането му за шашма, опит да си уреди почивка за сметка на данъкоплатците.
— Хенрик, ще ви помоля да ми имате доверие и да ми пратите оригиналите. Имаме нужда от тях, защото графолозите правят сравнението и въз основа на това колко силно натиска пишещият върху някои букви и правописни знаци, такива неща. Съгласен ли сте? Обещавам да ви ги върнем невредими.
— Да, разбира се. Имам ви доверие, детектив.
— Благодаря, Хенрик. Ще ви помоля да ги пратите колкото може по-скоро. Първо ще се свика така нареченият разширен състав съдебни заседатели и ще трябва да проведем експертизата преди да представим дневника. Освен това, Хенрик, възложиха делото на много добър прокурор и той ме помоли да ви попитам дали ще се съгласите да дойдете в Лос Анджелис за процеса.
Последва дълга пауза.
— Трябва да дойда, детектив — отвърна накрая Йесперсен. — Заради сестра ми.
— Бях сигурен, че ще отговорите така.
— Кога да дойда?
— Сигурно няма да е много скоро. Както казах, първо е разширеният състав съдебни заседатели, а после винаги има забавяне.
— Колко време?
— Ами, състоянието на Дръмънд може би ще позабави нещата, а после и неговият адвокат… В нашата система виновните имат много възможности да отлагат неизбежното. Съжалявам, Хенрик. Знам, че сте чакали дълго. Ще ви държа в течение за…
— Ще ми се да го бяхте застреляли. Да е мъртъв.
— Разбирам.
— Трябвало е да умре като другите.
Хари се замисли за шанса, който бе имал на хълма, след като Менденхол го беше оставила сам с Дръмънд, и повтори:
— Разбирам.
Отговори му мълчание.
— Хенрик? Чувате ли ме?
— Извинете ме… Изчакайте момент…
Бош го разбираше. Отново му се прииска да може лично да се срещне с този човек, изгубил толкова много. О’Тул му беше напомнил, че Анеке Йесперсен е мъртва от двайсет години. Хората го били преживели и лейтенантът нямал основание да му подпише командировка чак до Копенхаген само за да съобщи лично за ареста на най-близкия родственик на жертвата.
Докато чакаше, Бош вдигна поглед над степта на кабинката си като войник, надничащ през амбразура. О’Тул случайно стоеше на прага на кабинета си и обхождаше с очи отдела като средновековен феодал, оглеждащ владенията си. Лейтенантът си мислеше, че всичко се свежда до числа и статистики. Нямаше и представа какво всъщност вършат. И изобщо не подозираше за мисията.
Накрая О’Тул стигна до Бош и погледите им за миг се срещнаха. И по-слабият се извърна — лейтенантът влезе в кабинета си и затвори вратата.
Докато чакаха линейката и полицията на хълма, Менденхол беше разказала на Хари за разследването си. Съобщи му неща, които го изненадаха и нараниха. О’Тул просто се възползвал от възможността да попритисне Бош, но първоначалната причина за докладната не бил самият той. Сигналът идвал от Шон Стоун, който подал жалба от Сан Куентин — твърдял, че детективът го изложил на опасност, като го привикал в стаята за разпит, и така имало риск да го нарочат за доносник. След като разпитала всички страни, следователката стигнала до заключението, че Стоун повече се страхува да не се лиши от вниманието на майка си, отколкото да не го помислят за доносник. Надявал се жалбата му да развали отношенията между Хана и Хари.
Бош още не бе повдигнал този въпрос пред Хана и се колебаеше дали да го направи. Боеше се, че в крайна сметка планът на сина й може да успее.
Единственото, което Менденхол отказа да му разкрие, бяха собствените й мотиви. Не пожела да му обясни защо го е следила неофициално. И на Хари не му оставаше нищо друго освен да изпитва признателност, че го е направила.
— Детектив Бош?
— Да, Хенрик?
Отново последва дълго мълчание, а после Йесперсен каза:
Не знам… Смятах, че ще е различно, нали разбирате?
Гласът му бе напрегнат от вълнение.
— Защо?
Нова пауза.
— Двайсет години чаках това обаждане… и през цялото това време си мислех, че ще се освободя. Знаех, че винаги ще скърбя за сестра си. Обаче мислех, че ще се освободя от другото.
— От кое, Хенрик? — попита Бош.
Макар да се досещаше за отговора.
— От гнева… Все още изпитвам гняв, детектив Бош.
Хари кимна и сведе поглед към бюрото си, към снимките на всички жертви под стъкления плот. Дела и лица. Очите му се плъзнаха от Анеке Йесперсен към другите. Онези, за които още не беше направил нищо.