— Още не.
Колман започваше да се прави на глупак. Това обаче не смущаваше Бош. Колман имаше само една цел: да излезе от затвора. И накрая щеше да разбере, че детективът или ще му помогне, или ще намали шансовете му.
— Е, тогава ще продължа разказа си, а ти се опитай да внимаваш. Ще гледам да те облекча.
Той зачака. Колман не възрази.
— Та значи сме хиляда деветстотин деветдесет и шеста, на тебе ти дават от петнайсет години до живот и ти влизаш в затвора като всеки добър боец от Ролинг Сикстис. Минават още седем години, вече сме две и трета и е извършено ново убийство. Очистват и ограбват уличния дилър Еди Вон както си седи в колата с биричка и джойнт. Някой се пресяга през предния десен прозорец и го прострелва с два куршума в главата и два в тялото. Само че това е доста глупаво от негова страна. Гилзите се пръскат в купето и няма време да ги събере всичките. Намира само две и после дим да го няма.
— К’во общо има т’ва с мене бе, човек? Аз вече бех тука.
Бош кимна.
— Така е, Руфъс, ти вече си бил тук. Само че през две и трета вече е съществувала така наречената Национална интегрирана мрежа за балистична информация. Това е компютърна база данни под шапката на Бюрото за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривните вещества, в която се събират сведения за куршумите и гилзите от местопрестъпления и жертви на убийство.
— Нек’ва фантастика, еба ти.
— Балистиката, Руфъс, всъщност е като пръстовите отпечатъци. Те са свързали ония гилзи от колата на Еди Вон с пистолета, с който преди седем години ти си очистил Уолтър Риджис. Едно и също оръжие, използвано в две убийства от двама различни убийци.
— Супер яко, кука.
— Определено, само че не ти казвам нищо ново. Знам, че са идвали да разговарят с тебе за случая с Вон. Следователите са се интересували на кой си дал пистолета, след като си убил Риджис. Интересували са се кой от Ролинг Сикстис е поръчителят на убийството на Риджис. Защото са предполагали, че същият човек може да е поръчал убийството на Вон.
— Май си спомням. Отдавна беше. Тогава не им казах нищо, нищо няма да ти кажа и на тебе.
— Да, четох доклада. Пратил си ги на майната им. По онова време още си бил боец, смел и силен. Само че това е било преди девет години и не си имал нищо за губене. Изобщо не си мислел за предсрочно освобождаване след десет години. Сега обаче е друго. И вече става дума за три убийства с един и същи пистолет. Наскоро взех гилзата, която през деветдесет и втора открихме на мястото на убийството на Йесперсен, и дадох да я пуснат през балистичната база данни. Получих съвпадения за Риджис и Вон. Три убийства, свързани с едно и също оръжие — барета, модел деветдесет и две.
Бош се отпусна назад и зачака реакция. Знаеше, че Колман разбира какво иска от него.
— Не мо’а да ти помогна бе, човек — отвърна затворникът. — Напра’о викай старшите да ме водят.
— Сигурен ли си? Защото аз пък мога да ти помогна.
Хари повдигна плика.
— А мога и да ти навредя.
И отново зачака.
— Мога да се погрижа да останеш тука още десет години, преди изобщо да преразгледат молбата ти за предсрочно освобождаване. Това ли искаш?
Колман поклати глава.
— И според тебе колко ше изкарам навънка, ако ти помогна бе, човек?
— Не особено дълго, признавам. Само че няма нужда никой да научава за това, Руфъс. Не те карам да свидетелстваш пред съда, нито да даваш писмени показания.
„Поне засега“ — помисли си Бош.
— Искам само едно име. Ще си остане между нас двамата, и толкова. Трябва ми човекът, който е поръчал убийството. Човекът, който ти е дал пистолета и ти е казал да очистиш Риджис. Човекът, на който си върнал пистолета, след като си си свършил работата.
Колман замислено сведе поглед към масата. Хари знаеше, че претегля годините. Издръжливостта и на най-коравия боец си има граници.
— Не става така — заяви той накрая. — Поръчителят никога не приказва с изпълнителя. Има посредници бе, човек.
Преди да замине в командировка, Бош беше получил инструктаж в звеното на ЛАПУ за разузнаване в бандите. Там му бяха обяснили, че йерархията в старите банди в Южен Лос Анджелис обикновено е като в паравоенна организация. Че има пирамидална структура и обикновен изпълнител като Колман едва ли ще знае кой е поръчал убийството на Риджис. Затова и Хари използва въпроса като проверка. Ако затворникът назовеше поръчителя, Бош щеше да разбере, че лъже.