— Добре — отвърна детективът. — Това ми е ясно. Тогава ще опростим нещата. Ще се съсредоточим върху пистолета. Кой ти го даде в нощта, в която си убил Риджис, и на кой си го върнал после?
Колман кимна, без да вдига очи. Бош зачака. Играта навлизаше в решителната си фаза. Тъкмо за това беше дошъл тук.
— Повече не мо’а да ги върша тея работи — въздъхна Колман.
Хари не отговори и се опита да овладее дишането си. Затворникът се пречупваше.
— Имам щерка — продължи Колман. — Вече е голяма жена, пък аз съм я виждал само тука. Само в затвора, и толкоз.
Бош кимна.
Не бива да е така — рече той. — И аз имам дъщеря. И дълги години не я бях виждал.
Зърна влажен проблясък в очите на затворника. Гангстерският боец беше изхабен от годините затвор, угризения и страх. От шестнайсет години пазене на гърба си. Пластовете мускули просто скриваха един съсипан човек.
Дай ми името, Руфъс — подкани го Бош. — И ще пратя писмото. Пито-платено. Знаеш, че ако не ми дадеш каквото искам, никога няма да излезеш жив оттук. И между теб и дъщеря ти винаги ще има стъкло.
Ръцете на Колман бяха оковани зад гърба и не можеше да избърше сълзата, която се стече по лявата му буза. Наведе глава.
— Трумънт Стори. Викат му Тру. Той ми даде пистолета да свърша работата и после го върнах пак на него.
Хари кимна. Беше получил онова, за което бе дошъл.
— Ама има един проблем — прибави Колман.
— Какъв?
— Тру Стори е мъртъв бе, човек. Поне тъй чух.
Бош беше подготвен за това. През последните двайсет години жертвите сред гангстерите в Южен Лос Анджелис наброяваха хиляди. Знаеше, че има много голяма вероятност да търси мъртвец, но знаеше и че следата не свършва непременно с Тру Стори.
— Ше пратиш ли все пак писмото? — попита Колман.
Хари се изправи. Нямаше повече работа тук. Скотът пред него беше хладнокръвен убиец и се намираше на мястото, където заслужаваше. Само че бяха сключили сделка.
— Сигурно милион пъти си мислил за това — каза той. — Какво ще правиш, след като излезеш и прегърнеш дъщеря си?
Колман не се поколеба нито за миг.
— Ше си намеря некой уличен ъгъл.
И зачака; знаеше, че детективът ще се нахвърли на грешното заключение.
— И ше почна да проповядвам. Ше разправям на ’сички к’во съм научил. К’во знам. Обществото нема да има проблеми с мене. Пак ше съм боец. Ама ше съм воин на Христа.
Бош кимна. Знаеше, че мнозина, които излизат от затвора, имат същите намерения. Да тръгнат по Божия път. Малцина успяваха. Системата зависеше от редовни клиенти. И детектива инстинктивно усещаше, че Колман навярно е от тях.
— Тогава ще пратя писмото — обеща той.
3.
На сутринта Бош отиде в Южното бюро на Бродуей, за да се срещне с детектив Джорди Гант от Отряда за борба с бандитизма. Гант седеше на бюрото си и разговаряше по телефона, но бързо затвори — явно не беше нищо важно.
— Как мина с Руфъс? — попита той и се усмихна; проявяваше разбиране към очаквания отговор, че посещението в Сан Куентин е било неуспешно.
— Ами, даде ми име, но също така ми каза, че онзи бил мъртъв, тъй че може да ме е разигравал, както аз разигравах него.
— Кое е името?
— Трумънт Стори. Чувал ли си го?
Гант кимна и се обърна към купчинка папки отстрани на бюрото. До нея имаше черна кутия с етикет „Ролинг Сикстис: 1991–1994“. Бош знаеше, че преди Управлението да започне да използва компютри за съхранение на разузнавателна информация, в такива кутии са събирали фишовете за разпити на терен.
Можеш ли да си представиш? — рече Гант. — Делото на Тру Стори случайно е при мен.
— Да, представям си. Бош взе папката.
Отвори я и видя снимка във формат двайсет на двайсет и пет сантиметра, на която се виждаше мъртвец, проснат на тротоар. На лявото му слепоочие имаше входна рана от упор. Дясното му око липсваше, заменено от голяма изходна рана. На цимента имаше малко кръв, вече съсирена по времето, когато е била направена снимката.
— Супер — отбеляза Хари. — Май е допуснал някой да се приближи до него малко повече, отколкото трябва. И следствието не е приключено, нали?
— Точно така.
Бош продължи нататък и провери датата на доклада за убийството. Трумънт Стори беше мъртъв от близо три години. Той затвори папката и погледна самодоволно седящия Гант.